Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Атанас Динев

Атанас Динев (Насо)

Националност България
Роден -
Пост защитник
Юноша на Свобода (София)

Кариера в Левски

Сезон Шампионат Национална купа Евротурнири Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1940/1941 1 0 1 0 - - 2 0
1941/1942 18 0 5 0 - - 23 0
1942/1943 20 2 - - - - 20 2
1943/1944 2 0 - - - - 2 0
1944/1945 8 0 - - - - 8 0
1945/1946 13 0 7 0 - - 20 0
1946/1947 11 0 10 0 - - 21 0
1947/1948 3 0 1 0 - - 4 0
1948/1949 11 0 2 0 - - 13 0
1949/1950 9 0 - - - - 9 0
1950 16 0 3 0 - - 19 0
1951 20 0 3 0 - - 23 0
1952 7 0 0 0 - - 7 0
Всички 139 2 32 0 - - 171 2

Успехи с Левски

Успехи Сезони
Шампион на България 1941/1942; 1945/1946; 1946/1947; 1948/1949; 1950;
Носител на купата на България 1941/1942; 1945/1946; 1946/1947; 1948/1949; 1950;

Вечна ранглиста по мачове

Всички турнири 54 място
Шампионат 55 място
Националната купа 34 място
Евротурнири -

Вечна ранглиста по голове

Всички турнири 267 място
Шампионат 234 място
Националната купа -
Евротурнири -

Атанас Динев е роден на 10 януари 1916 г. в с. Мачуново, Гевгелийско (днес Република Македония). Син на бежанци. От столичния „Сокол“ идва в Левски София през 1940 г. и му служи вярно цели 12 сезона, чак до 1952 г. Играе в 135 шампионатни мача и още 32 за Купата на страната като неизменен десен защитник на „сините“ в онзи състав, наричан от привържениците му „железният тим“. И има защо. Между 1940 и 1950 г. „Левски“ е 5 пъти шампион и 5 пъти носител на Купата (1942, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.). Така Насо става най-трофейният защитник на „сините“ до днес.

Амбициозната му и самопожертвувателна игра го превръща в очите на публиката в синоним на неизчерпаем левскарски дух. Коронният му номер е да плонжира с глава, за да отбие топката дори в краката на противниковите нападатели. Рядко, да не кажем почти никога, не излиза от терена с чиста фланелка. Това естествено не е толкова трудно при тогавашните землисти терени.

През 1952 г. Атанас Динев завършва треньорска школа и през следващата година е едновременно помощник-треньор на Димитър Мутафчиев на първия тим на „сините“ и на юношеския му отбор. През 1953 г. и мъжкият, и юношеският тим са републикански първенци.

От 1955 г. той има ново амплоа - футболен съдия. И като съдия е винаги честен и достига званието „заслужил съдия“ и международен съдия на УЕФА. Едва през 1967 г., поради навършени 50 години, се разделя със съдийската свирка. През тези 12 години като съдия, за да не бъде упрекван в необективност, не е ръководил нито един мач на „Левски“.

Почина на 16 ноември 1996 г.