Димитър Дойчинов |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | треньор |
Мачове - Първи отбор |
||||
---|---|---|---|---|
Сезон | Дата | Резултат | ||
1974/1975 | 02.10.1974 | Дожа Уйпещ (Будапеща) | 4:1 | Левски-Спартак (София) |
1974/1975 | 28.09.1974 | Левски-Спартак (София) | 1:2 | ЦСКА Септемврийско знаме (София) |
1974/1975 | 18.09.1974 | Левски-Спартак (София) | 0:3 | Дожа Уйпещ (Будапеща) |
1973/1974 | 10.08.1974 | ЦСКА Септемврийско знаме (София) | 2:1 | Левски-Спартак (София) |
1973/1974 | 24.04.1974 | Левски-Спартак (София) | 1:1 | ЦСКА Септемврийско знаме (София) |
1973/1974 | 12.11.1973 | ЦСКА Септемврийско знаме (София) | 0:1 | Левски-Спартак (София) |
1973/1974 | 16.09.1973 | Левски-Спартак (София) | 4:0 | Пирин (Благоевград) |
1972/1973 | 23.05.1973 | Берое (Стара Загора) | 2:1 | Левски-Спартак (София) |
1972/1973 | 24.03.1973 | Левски-Спартак (София) | 1:2 | ЦСКА Септемврийско знаме (София) |
Димитър Дойчинов е роден на 15 октомври 1919 г. в София. Започва в юношеския тим на клуба още през 1934 г. През 1937 г. вече е състезател на първия отбор. Дойчинов започва като нападател, но скоро е преквалифициран като халфбек. Играе за Левски София общо 13 сезона с едно прекъсване от 1941 до 1945 г. Причината за отсъствието му от тима е тежка контузия през 1940 г. в мач от елитната дивизия срещу ЖСК-София. Общо изиграва 104 шампионатни мача със 7 вкарани гола, 25 мача за Купата на страната с 2 гола. Шампион на България е 5 пъти (1946, 1947, 1949, 1950 и 1953 г.), а носител на националната купа - 3 пъти (1947, 1949 и 1950 г.) На финала за Купата през 1950 г. получава втора фрактура на крака и отново не играе почти една година.
През Втората световна война като мобилизиран офицер участва от начало до край в сраженията. Остава единственият жив офицер от ротата си при 13 загинали негови колеги. Завършва право в Софийския университет през 1946 г. Прекъсва футболната си кариера чак през 1954 г. и след това се дипломира като треньор във ВИФ. Ориентира се да работи с юноши. Високата му ерудиция и богат състезателен опит скоро го довеждат до поста старши треньор на юношеския национален тим. И до днес той е рекордьор по водене на тази формация на страната - 94 мача!
През 1969 г. с юношеския национален отбор печели европейската титла на шампионата в ГДР след победи над ФРГ с 1:0, Испания с 3:1, Франция с 3:1, СССР с 3:0 и с домакина ГДР 1:1.
Другият му треньорски връх е спечелената с тима на „Левски“ шампионска титла през сезон 1973/1974, като през есенния сезон ръководеният от него тим постига 14 победи и само едно равенство 1:1 със „Спартак“ в Плевен.
Почина на 3 февруари 2011 г.