Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Иван Димчев е роден на 22 февруари 1921 г. в София. Започва в АС-23, който след 1944 г. е преименуван на „Чавдар". Идването му в Левски София е съпроводено с мъчителни процедури, но в края на 1947 г. все пак става факт. Бачин пасва в защитата на „Левски“ ту като централен защитник, ту като халф-покривач на най-опасните противникови централни нападатели. Футболистът с „бялата кърпа“ на буйната си черна коса скоро става любимец на „синята" публика заради сърцатата си и чиста игра, нещо много рядко за повечето тогавашни защитници, които по-често използват грубата сила, вместо футболно майсторство.

Именно заради тези си качества Бачин бързо се налага и в националния тим. През 1948 и 1949 г. българският национален тим постигна три много ценни и изненадващи за това време победи срещу Чехословакия на два пъти - 1:0 и 3:1 и срещу Унгария с 1:0. И в трите мача на Бачин са „поверени“ най-опасните противникови нападатели - чехословакът Йозеф Бицан и унгарецът Ладислав Кубала. И двамата са много големи имена в европейския футбол. Бицан и досега е абсолютният голмайстор на Чехословакия за всички времена, а Кубала просто не се нуждае от представяне предвид дългогодишното му участие в звездния тим на „Барселона“ през 50-те години. И в трите мача Иван Димчев се представя блестящо, като напълно неутрализира именитите си съперници.

С „Левски“ Иван Димчев печели три шампионска титли (1949, 1950 и 1953 г.) и две национални купи (1949 и 1950 г.). Само две години след като е дошъл в тима, той печели уважението не само на публиката, но и на съотборниците си (някои от които с десетгодишен стаж в тима), които го избират единодушно за капитан. Така от общо 8 сезона, които играе за „сините“, той е неизменен техен капитан през 6 от тях. Общо играе в 145 шампионатни мача и 23 мача за Купата на страната.

Както повечето футболисти от това поколение, покрай футбола успява да получи висше образование в Икономическия институт. Дълги години работи като счетоводител.

Почина на 29 юни 2004 г.