Атанас Динев (Насо) |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | защитник | |
Юноша на | Свобода (София) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1940/1941 | 1 | 0 | 1 | 0 | - | - | - | - | 2 | 0 |
1941/1942 | 18 | 0 | 5 | 0 | - | - | - | - | 23 | 0 |
1942/1943 | 20 | 2 | - | - | - | - | - | - | 20 | 2 |
1943/1944 | 3 | 0 | - | - | - | - | - | - | 3 | 0 |
1944/1945 | 8 | 0 | - | - | - | - | - | - | 8 | 0 |
1945/1946 | 13 | 0 | 7 | 0 | - | - | - | - | 20 | 0 |
1946/1947 | 11 | 0 | 10 | 0 | - | - | - | - | 21 | 0 |
1947/1948 | 3 | 0 | 1 | 0 | - | - | - | - | 4 | 0 |
1948/1949 | 11 | 0 | 2 | 0 | - | - | - | - | 13 | 0 |
1949/1950 | 9 | 0 | - | - | - | - | - | - | 9 | 0 |
1950 | 15 | 0 | 3 | 0 | - | - | - | - | 18 | 0 |
1951 | 21 | 0 | 3 | 0 | - | - | - | - | 24 | 0 |
1952 | 9 | 0 | 0 | 0 | - | - | - | - | 9 | 0 |
Всички | 142 | 2 | 32 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 174 | 2 |
Турнир | Мачове | Минути | Голове | Дузпи | Ж.К. | Ч.К. |
Шампионат | 13 | - | 0 | - | - | - |
Купа на Червената армия | 7 | - | 0 | - | - | - |
Статистика » Националана купа » мачове |
|||||
---|---|---|---|---|---|
няма данни |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1941/1942; 1945/1946; 1946/1947; 1948/1949; 1950; |
Носител на купата на България | 1941/1942; 1945/1946; 1946/1947; 1948/1949; 1950; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 54 място |
Шампионат | 50 място |
Националната купа | 30 място |
Евротурнири | - |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | 304 място |
Шампионат | 268 място |
Националната купа | - |
Евротурнири | - |
Атанас Динев е роден на 10 януари 1916 г. в с. Мачуново, Гевгелийско (днес Република Македония). Син на бежанци. От столичния „Сокол“ идва в Левски София през 1940 г. и му служи вярно цели 12 сезона, чак до 1952 г. Играе в 135 шампионатни мача и още 32 за Купата на страната като неизменен десен защитник на „сините“ в онзи състав, наричан от привържениците му „железният тим“. И има защо. Между 1940 и 1950 г. „Левски“ е 5 пъти шампион и 5 пъти носител на Купата (1942, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.). Така Насо става най-трофейният защитник на „сините“ до днес.
Амбициозната му и самопожертвувателна игра го превръща в очите на публиката в синоним на неизчерпаем левскарски дух. Коронният му номер е да плонжира с глава, за да отбие топката дори в краката на противниковите нападатели. Рядко, да не кажем почти никога, не излиза от терена с чиста фланелка. Това естествено не е толкова трудно при тогавашните землисти терени.
През 1952 г. Атанас Динев завършва треньорска школа и през следващата година е едновременно помощник-треньор на Димитър Мутафчиев на първия тим на „сините“ и на юношеския му отбор. През 1953 г. и мъжкият, и юношеският тим са републикански първенци.
От 1955 г. той има ново амплоа - футболен съдия. И като съдия е винаги честен и достига званието „заслужил съдия“ и международен съдия на УЕФА. Едва през 1967 г., поради навършени 50 години, се разделя със съдийската свирка. През тези 12 години като съдия, за да не бъде упрекван в необективност, не е ръководил нито един мач на „Левски“.
Почина на 16 ноември 1996 г.