Иван Димчев (Бачин) |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | защитник | |
Юноша на | АС-23 (София) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1947/1948 | 15 | 0 | 3 | 0 | - | - | - | - | 18 | 0 |
1948/1949 | 15 | 0 | 5 | 1 | - | - | - | - | 20 | 1 |
1949/1950 | 7 | 0 | - | - | - | - | - | - | 7 | 0 |
1950 | 18 | 0 | 5 | 0 | - | - | - | - | 23 | 0 |
1951 | 22 | 2 | 3 | 0 | - | - | - | - | 25 | 2 |
1952 | 19 | 0 | 2 | 0 | - | - | - | - | 21 | 0 |
1953 | 23 | 0 | 4 | 0 | - | - | - | - | 27 | 0 |
1954 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
1955 | 23 | 1 | 1 | 0 | - | - | - | - | 24 | 1 |
1956 | 3 | 0 | 0 | 0 | - | - | - | - | 3 | 0 |
Всички | 145 | 3 | 23 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 168 | 4 |
Статистика » Националана купа » голове |
|||||
---|---|---|---|---|---|
няма данни |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1948/1949; 1950; 1953; |
Носител на купата на България | 1948/1949; 1950; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 58 място |
Шампионат | 48 място |
Националната купа | 61 място |
Евротурнири | - |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | 241 място |
Шампионат | 237 място |
Националната купа | 155 място |
Евротурнири | - |
Иван Димчев е роден на 22 февруари 1921 г. в София. Започва в АС-23, който след 1944 г. е преименуван на „Чавдар". Идването му в Левски София е съпроводено с мъчителни процедури, но в края на 1947 г. все пак става факт. Бачин пасва в защитата на „Левски“ ту като централен защитник, ту като халф-покривач на най-опасните противникови централни нападатели. Футболистът с „бялата кърпа“ на буйната си черна коса скоро става любимец на „синята" публика заради сърцатата си и чиста игра, нещо много рядко за повечето тогавашни защитници, които по-често използват грубата сила, вместо футболно майсторство.
Именно заради тези си качества Бачин бързо се налага и в националния тим. През 1948 и 1949 г. българският национален тим постигна три много ценни и изненадващи за това време победи срещу Чехословакия на два пъти - 1:0 и 3:1 и срещу Унгария с 1:0. И в трите мача на Бачин са „поверени“ най-опасните противникови нападатели - чехословакът Йозеф Бицан и унгарецът Ладислав Кубала. И двамата са много големи имена в европейския футбол. Бицан и досега е абсолютният голмайстор на Чехословакия за всички времена, а Кубала просто не се нуждае от представяне предвид дългогодишното му участие в звездния тим на „Барселона“ през 50-те години. И в трите мача Иван Димчев се представя блестящо, като напълно неутрализира именитите си съперници.
С „Левски“ Иван Димчев печели три шампионска титли (1949, 1950 и 1953 г.) и две национални купи (1949 и 1950 г.). Само две години след като е дошъл в тима, той печели уважението не само на публиката, но и на съотборниците си (някои от които с десетгодишен стаж в тима), които го избират единодушно за капитан. Така от общо 8 сезона, които играе за „сините“, той е неизменен техен капитан през 6 от тях. Общо играе в 145 шампионатни мача и 23 мача за Купата на страната.
Както повечето футболисти от това поколение, покрай футбола успява да получи висше образование в Икономическия институт. Дълги години работи като счетоводител.
Почина на 29 юни 2004 г.