Стефан Георгиев Стайков (Заяка) |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | (на 75 г.) | |
Пост | вратар | |
Юноша на | Спартак (София) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1972/1973 | 19 | 0 | 5 | 0 | 2 | 0 | - | - | 26 | 0 |
1973/1974 | 27 | 0 | 2 | 0 | - | - | - | - | 29 | 0 |
1974/1975 | 18 | 0 | 4 | 0 | 2 | 0 | - | - | 24 | 0 |
1975/1976 | 22 | 0 | 5 | 0 | 4 | 0 | - | - | 31 | 0 |
1976/1977 | 24 | 0 | 4 | 0 | 4 | 0 | - | - | 32 | 0 |
1977/1978 | 24 | 0 | 2 | 0 | 4 | 0 | - | - | 30 | 0 |
1978/1979 | 11 | 0 | 5 | 0 | 1 | 0 | - | - | 17 | 0 |
1979/1980 | 30 | 0 | 5 | 0 | 2 | 0 | - | - | 37 | 0 |
1980/1981 | 8 | 0 | 1 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 10 | 0 |
Всички | 183 | 0 | 33 | 0 | 20 | 0 | 0 | 0 | 236 | 0 |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1973/1974; 1976/1977; 1978/1979; |
Носител на купата на България | 1975/1976; 1976/1977; 1978/1979; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 32 място |
Шампионат | 30 място |
Националната купа | 29 място |
Евротурнири | 39 място |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | - |
Шампионат | - |
Националната купа | - |
Евротурнири | - |
Стефан Стайков е роден на 3 октомври 1949 г. Вратарят е юноша на столичния „Спартак“, като играе в Левски София от 1972 до 1981 г. Със „сините“ изиграва 183 мача за първенство, като става шампион през 1974, 1977 и 1979 г., както и носител на купата през 1976, 1977 и 1979 г. Четвъртфиналист за Купата на УЕФА през 1976 г. и за Купата на носителите на купи през 1977 г. След „Левски“ преминава в пловдивския „Локомотив“, където печели и Купата на съветската армия през 1983 г. Има и 19 мача в националния отбор, с който участва на световното първенство във ФРГ през 1974 г. Работи като треньор на вратарите в „Левски“.
Стайков притежава добър рефлекс и вещи намеси в рамката на вратата. Няма късмет единствено при дузпите. Случва се така, че на световните финали през 1974 г. холандецът Неескенс му бие три дузпи (едната е пребита), а две години по-късно отново той, но вече като играч на „Барселона“, пак изпълнява срещу него две дузпи, като и петте са реализирани. Но Стайков си остава сигурният страж на „сините“ в силния отбор от средата на 70-те години на миналия век.