Станимир Колев Стоилов (Мъри) |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | (на 54 г.) | |
Пост | защитник | |
Юноша на | Хасково (Хасково) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1990/1991 | 30 | 11 | 8 | 2 | - | - | - | - | 38 | 13 |
1991/1992 | 25 | 7 | 9 | 7 | 1 | 0 | - | - | 35 | 14 |
1992/1993 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
1993/1994 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
1994/1995 | 27 | 13 | 2 | 1 | 2 | 1 | - | - | 31 | 15 |
1995/1996 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
1996/1997 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
1997/1998 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
1998/1999 | 25 | 1 | 3 | 1 | 3 | 0 | - | - | 31 | 2 |
1999/2000 | 25 | 3 | 5 | 0 | 5 | 0 | - | - | 35 | 3 |
2000/2001 | 15 | 2 | 2 | 2 | 1 | 0 | - | - | 18 | 4 |
2001/2002 | 30 | 0 | 7 | 0 | 8 | 0 | - | - | 45 | 0 |
2002/2003 | 16 | 0 | 5 | 0 | 8 | 0 | - | - | 29 | 0 |
Всички | 193 | 37 | 41 | 13 | 28 | 1 | 0 | 0 | 262 | 51 |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1994/1995; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; |
Носител на купата на България | 1990/1991; 1991/1992; 1999/2000; 2001/2002; 2002/2003; |
Футболист №1 на България (втори) | 1999; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 21 място |
Шампионат | 24 място |
Националната купа | 12 място |
Евротурнири | 18 място |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | 32 място |
Шампионат | 36 място |
Националната купа | 16 място |
Евротурнири | 47 място |
Станимир Стоилов е роден на 13 февруари 1967 г. в Хасково. За Левски София игра между 1990 и 1992 г., през сезон 1994 - 1995 г., както и от 1999 до 2003 г., общо 8 сезона. Общо в тях изигра 194 шампионатни мача с 37 гола, 41 мача за Купата, в които вкара 13 гола, както и 28 мача в евротурнирите с 1 гол. Стана шампион през 1995, 2000, 2001 и 2002 г., като при последните 3 титли бе и капитан на отбора. Започна с номер 9 и играеше като нападател, а в последните години неизменно с номер 3 като защитник. Игра още за турския "Фенербахче" през 1992 и 1993 г., ЦСКА през пролетта на 1994 г., португалския "Кампомайорензе" между 1995 и 1997 г. и в "Славия" през сезон 1997 - 1998 г. За националния тим на България изигра 14 мача и вкара 3 гола.
Една година след като прекрати кариерата си през 2003 г. стана старши-треньор на "Левски". На поста остана между 2004 и началото на май 2008 г. В този период спечели две титли - 2006 и 2007 г., две купи - 2005 и 2007 г. и две Суперкупи - 2005 и 2007 г. Достигна до четвъртфиналите за Купата на УЕФА и класира отбора в Шампионската Лига през 2006 г. Най-успелият български треньор на клубно ниво за последните 20 години. Благодарение на него през 2006 г. "Левски" бе един от силните европейски отбори. Играеше с трайно владеене на топката и поддържаше почти постоянно контрола върху играта по време на мачовете си. Винаги играеше нападателно и никога не изневери на стила си, дори в сблъсъците срещу най-силните отбори в Европа.
Освен на Левски бе треньор още на "Литекс" през сезон 2008 - 2009 г., с който спечели Купата на България, "Анортозис" (Фамагуста, Кипър) през 2010 - 2011 г. и "Ботев" (Пловдив) от началото на 2013 г. Национален селекционер на България през 2007, 2009 и 2010 г.