Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Любен Стамболиев

Любен Стамболиев (Стамболето)

Националност България
Роден -
Пост -
Юноша на Ботев (София)

Кариера в Левски

Сезон Шампионат Нац. купа Евротурнири Други Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1934/1935 6 3 - - - - - - 6 3
1935/1936 4 5 - - - - - - 4 5
1936/1937 18 3 - - - - - - 18 3
1937/1938 7 1 3 1 - - - - 10 2
1938/1939 14 2 1 0 - - - - 15 2
1939/1940 14 1 5 1 - - - - 19 2
1940/1941 11 1 3 0 - - - - 14 1
1941/1942 20 0 5 0 - - - - 25 0
1942/1943 22 2 - - - - - - 22 2
1943/1944 11 0 - - - - - - 11 0
Всички 127 18 17 2 0 0 0 0 144 20

Постижения с Левски

Успехи Сезони
Шампион на България 1936/1937; 1941/1942;
Носител на купата на България 1936/1937; 1941/1942;
Футболист №1 на България 1942;
Спортист на годината на България 1942;

Вечна ранглиста по мачове

Всички турнири 76 място
Шампионат 65 място
Националната купа 101 място
Евротурнири -

Вечна ранглиста по голове

Всички турнири 88 място
Шампионат 76 място
Националната купа 109 място
Евротурнири -

Любомир Стамболиев е роден на 15 август 1915 г. в София. Започва кариерата си в столичния „Ботев“, преминава през елитния „Шипка", а от 1934 г. е вече състезател на „Левски“. Първоначално играе като дясно крило, но най-големите си успехи в тима на „сините“ постига като халфбек.

В Левски София играе от 1934 до 1944 г., като записва 126 шампионатни мача с 18 гола. Международните му мачове са 38 с 5 гола. Шампион на България е 2 пъти (1937 и 1942 г.), носител на Купата - 1 път (1942 г.), столичен шампион - 3 пъти (1937, 1942, 1943 г.). Като капитан на „Левски“ през 1942 г. е избран за футболист №1 на страната в анкетата на тогавашния в. „Спорт“, която е втора в историята на българския футбол.

Надарен с изключителна сила и бързина, притежаващ прецизен пас и точен поглед върху играта, както и великолепната му игра с глава го правят основна фигура в халфовата линия както в тима на „Левски“, така и в националния тим. И то в продължение на 5-6 години. За съжаление, годините, в които играе, са лишени от международни прояви. Поради това за „А“ отбора на България записва само 6 мача.

По професия е шофьор и като такъв през 1944 г. служи във Военното министерство. Това е достатъчен повод след 9 септември 1944 г. да бъде репресиран и лишен от състезателни права. Но след 1947 г. е реабилитиран и играе за „Спартак“ и „Локомотив“ от София. Впоследствие е треньор и футболен съдия.

Почина в крайна бедност на 23 януари 1994 г.