Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Кирил Ивков

Кирил Лозанов Ивков

Националност България
Роден (на 72 г.)
Пост защитник
Юноша на Металург (Перник)

Кариера в Левски

Сезон Шампионат Национална купа Евротурнири Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1967/1968 28 0 7 1 2 0 37 1
1968/1969 29 0 7 0 - - 36 0
1969/1970 27 0 2 0 6 0 35 0
1970/1971 16 1 6 0 0 0 22 1
1971/1972 32 0 6 0 2 0 40 0
1972/1973 33 0 6 1 4 0 43 1
1973/1974 28 2 2 0 - - 30 2
1974/1975 30 2 4 0 2 0 36 2
1975/1976 23 1 5 2 8 1 36 4
1976/1977 29 2 6 1 6 0 41 3
1977/1978 18 1 1 0 0 0 19 1
Всички 293 9 52 5 30 1 375 15

Успехи с Левски

Успехи Сезони
Шампион на България 1967/1968; 1969/1970; 1973/1974; 1976/1977;
Носител на купата на България 1969/1970; 1970/1971; 1975/1976; 1976/1977;
Футболист №1 на България (първи) 1974; 1975;

Вечна ранглиста по мачове

Всички турнири 4 място
Шампионат 4 място
Националната купа 4 място
Евротурнири 15 място

Вечна ранглиста по голове

Всички турнири 107 място
Шампионат 121 място
Националната купа 54 място
Евротурнири 46 място

Кирил Ивков е роден на 21 юни 1946 г. и е юноша от школата на пернишкия „Металург“. Играе в Левски София от 1967 до 1978 г. (в „Етър“ през 1978-1979 г.), като има в актива си 292 мача за първенство. През този период става шампион четири пъти през 1968, 1970, 1974 и 1977 г., както и четири пъти носител на купата през 1970, 1971, 1976 и 1977 г. Той е един от най-добрите централни защитници на „Левски“. Като последен в отбраната притежава завидно хладнокръвие, което му помага да действа спокойно и точно дори в най-напрегнатите моменти пред вратата. Самият той споделя, че на този пост трябва да мислиш с няколко хода напред и да предугаждаш намеренията на съперниците. Така той внася сигурност и спокойствие в отбраната, която е почти непоклатима.

На три пъти Ивков е четвъртфиналист в европейските клубни турнири - през 1970 г. за Купата на носителите на купи, през 1976 г. за Купата на УЕФА и през 1977 г. пак за Купата на купите. Капитан е в епичните мачове срещу „Барселона“ на Кройф и Неескенс, както и срещу „Атлетико“ (Мадрид). През 1975 г. негов гол с глава слaга началото на победата на „сините“ над германския „Дуисбург“. Неслучайно става футболист номер 1 на България в две последователни години - през 1974 и 1975 г.

Той играе и в 44 мача в националния отбор. На олимпийския футболен турнир в Мексико през 1968 г. печели сребърен медал, а участва и на световното първенство през 1974 г. във ФРГ. По-късно е треньор на „Левски“, „Етър“, „Ловеч“, „Сливен“, „Спартак“ (Варна), „Етникос“ (Кипър). Няколко пъти е директор на Детско-юношеската школа на „Левски“.