Турнир | М | П | Р | З | Г.Р. | Т | Класиране |
---|---|---|---|---|---|---|---|
"А" група | 30 | 19 | 9 | 2 | 64:29 | 47 | шампион |
Купа на НРБ | 6 | 5 | 1 | 0 | 15:3 | - | носител |
Купа на Съветската армия | 6 | 6 | 0 | 0 | 22:7 | - | носител |
Купа на УЕФА | 4 | 1 | 2 | 1 | 4:5 | - | 1/16 финал |
Треньор | Шампионат | Нац. купа | Евротурн. | Други | Общо | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
П | Р | З | П | Р | З | П | Р | З | П | Р | З | М | П | Р | З | |
Васил Методиев | 19 | 9 | 2 | 5 | 1 | 0 | 1 | 2 | 1 | 6 | 0 | 0 | 46 | 31 | 12 | 3 |
Играч | Шампионат | Нац. купа | Евротурн. | Други | Общо | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
М | Г | М | Г | М | Г | М | Г | М | Г | |
Емил Спасов | 30 | 16 | 6 | 2 | 4 | 1 | 6 | 2 | 46 | 21 |
Борислав Михайлов | 30 | 0 | 6 | 0 | 4 | 0 | 6 | 0 | 46 | 0 |
Божидар Искренов | 29 | 7 | 6 | 1 | 4 | 0 | 6 | 4 | 45 | 12 |
Петър Петров | 29 | 0 | 6 | 0 | 4 | 0 | 6 | 0 | 45 | 0 |
Михаил Вълчев | 28 | 13 | 6 | 3 | 2 | 2 | 6 | 6 | 42 | 24 |
Пламен Николов | 26 | 1 | 6 | 0 | 4 | 0 | 6 | 0 | 42 | 1 |
Николай Илиев | 28 | 0 | 4 | 1 | 4 | 0 | 5 | 1 | 41 | 2 |
Красимир Чавдаров | 26 | 3 | 6 | 0 | 3 | 0 | 5 | 0 | 40 | 3 |
Петър Курдов | 26 | 9 | 6 | 3 | 2 | 0 | 3 | 1 | 37 | 13 |
Руси Гочев | 21 | 4 | 5 | 3 | 4 | 1 | 5 | 2 | 35 | 10 |
Емил Велев | 22 | 3 | 6 | 0 | 1 | 0 | 5 | 2 | 34 | 5 |
Пламен Цветков | 21 | 5 | 5 | 2 | 3 | 0 | 3 | 2 | 32 | 9 |
Красимир Коев | 16 | 0 | 6 | 0 | 2 | 0 | 6 | 0 | 30 | 0 |
Наско Сираков | 17 | 2 | 0 | 0 | 4 | 0 | 2 | 1 | 23 | 3 |
Веселин Балевски | 16 | 0 | 0 | 0 | 4 | 0 | 3 | 0 | 23 | 0 |
Григор Григоров | 10 | 1 | 1 | 0 | 3 | 0 | 0 | 0 | 14 | 1 |
Владо Делчев | 3 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 3 | 0 | 7 | 0 |
Христо Денчев | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 4 | 0 |
Стойко Парпулов | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 | 2 | 0 |
Стоил Георгиев | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 |
Любен Колев | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 |
Илиян Петков | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Иван Цонев | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Сезон 1983/1984: Невиждан требъл и всички трофеи във витрината на Левски София
Сезон 1983/84 няма как да се очаква с огромен оптимизъм. ЦСКА е спечелил предишните 4 първенства. За щастие и на тази незаслужена и проточила се твърде дълго време хегемония е сложен край. И за още по-голяма радост на милионите левскари това става по възможно най-безапелационен начин. На вътрешната сцена този сезон, в който клубът посреща своята 70-годишнина, се оказва най-успешния за „Левски“ дотогава.
След като в предишните 2 години Добромир Жечев дава път на една от най-талантливите генерации от детско-юношеската школа начело с Наско Сираков, Боби Михайлов, Ники Илиев, Божидар Искренов, Петър Петров и Емил Велев, отборът е поверен на Васил Методиев. Шпайдела както е по-пулярен големият бивш играч и треньор на „Локомотив“ (Сф), доразвива по прекрасен начин отбора и от този сезон в продължение на две години „Левски“ се превръща в страшилище за съперниците си. Става безспорно най-добрият тим в България и започна да диктува футболната мода в страната. Към изброените играчи трябва да добавим още един невероятен, макар и тогава вече по-опитен футболист от синята школа като Емил Спасов. На него му предстои да стане част от още една златна синя генерация. Макар и дошли от други отбори с не по-малък хъс и майсторство през този сезон фланелката на клуба защитават вече утвърдени и опитни играчи като Пламен Николов, Веселин Балевски, Руси Гочев, Михаил Вълчев.
И въпреки че „Левски“ вече разполага с отличен състав пътят до свалянето на ЦСКА от трона никак не е лек и се проточва чак до последния мач от сезона. Само след всеки от първите 4 кръга, както и в тези между 18-ия и 24-ия „Левски“ е начело. В останалото време от гонитбата вечния съперник оглавява класирането. Въпреки това ясно си личи, кой е по-добрият отбор. Някои нелепи грешки водят до късни голове във вратата на „Левски" буквално в последната минута при гостуванията на „Сливен“ и „Беласица“, както и в домакинството на „Черноморец“. Те лишават отбора от 3 победи и във всеки от тези мачове е взета само по една точка. Особено неприятно е в Петрич, където отборът най-после вижда първата си победа, но в последната минута съдията дава дузпа за домакините и те изравняват.
По програма вечното дерби трябва да бъде в последния кръг. В първото му издание за сезона в мразовития 10 декември на 1983 година, на ЦСКА не е даден никакъв шанс. Головете на Краси Чавдаров и Божидар Искренов сътворени след прекрасни комбинации с Руси Гочев и Емил Спасов са най-малкото, с което се отървава вечния съперник. Въпреки това в есенното класиране „червените“ остават първи, на точка пред „Левски“. Както често става и в много други предишни години, освен „Левски“, малко отбори играят с пълни сили срещу ЦСКА и дори загубата в прекия сблъсък позволява на съперника да зимува на върха. През пролетта момчетата в сини фланелки заиграват още по-добре и не допускат нито едно поражение. Въпреки това с много малко грешни ходове върви и съперникът. Така се стига до последния 30-ти кръг, в който трябва да се състои практическият финал на първенството. Двата отбора са с равни точки, но за съжаление правилото за резултатите от директните сблъсъци не важи. Това означава, че ако дербито завърши наравно, заради своята значително по-добра голова разлика шампион ще стане ЦСКА. Въпреки това нищо не е в състояние да спре синята лавина, която и този път помита „червените“. Трибуните на стадион „Васил Левски“ са почти препълнени с 50000 зрители, огромното мнозинство от тях, разбира се със синьо шалче на врата. Заради важността на мача и отказа на българските съдии да го ръководят, е поканен авторитетния германски рефер Дитер Паули. „Левски“ се оттегля на почивката с гол аванс, след като при един пряк свободен удар Пламен Николов чуква топката към Емо Спасов и той с мощен шут не оставя шанс на вратаря на ЦСКА Георги Велинов. Веднага след това Боби Михайлов предотвратява 100%-ов гол спасявайки от 3 метра удар на Георги Славков. В началото на втората част след отличен извеждащ пас на Мишо Вълчев, Божидар Искренов отбелязва втори гол, излиза извън терена и коленичи пред сектор „Б“. 17 минути преди края чрез Георги Славков ЦСКА намалява и този гол е последван от десетина доста тежки минути. Веднага след намаляването на резултата Стойчо Младенов от около 3 метра изпуска сигурен гол. Точка на спора може да сложи Руси Гочев, но излязал сам срещу вратаря Велинов е подкосен от Георги Димитров. За разлив българските, германският рефер не пощатява играча на ЦСКА и той е изгонен. Всичко свършва 2 мин. преди края, когато влезлият секунди по-рано Пламен Цветков се озовава сам срещу Велинов и с много прецизен удар фиксира крайното 3:1 за „Левски“. След последния съдийски сигнал почти всички момчета в синьо, изцедили и последните си сили падат на тревата и вдигат победоносно ръце. Спечелена и изстрадана е 15-тата шампионска титла.
Същия сезон вечният съперник е сразен и по пътя към финала в другите два турнира на домашната сцена - Купата на България (с 3:1) и Купата на Съветската Армия (1:0). Общо само от трите пролетни мача срещу ЦСКА головото съотношение е с любимото на сектор „Б“ цифрово изражение - 7:2. На финала за Купата на България в Кърджали „Левски“ надделява над „Ботев“ (Пд) с 1:0. Победният гол идва от дузпа, реализирана от Емил Спасов. Боби Михайлов пък спасява друга дузпа и е с основен принос за този трофей. Така Купата на България, Купата на Съветската Армия, както и шампионската титла вкупом се озовават във витрината на „Левски“ - нещо невиждано и непостигано дотогава, но напълно заслужено от невероятните момчета в синьо и техният треньор - Васил Методиев.