Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Много неща бяха необичайни в тоя мач – непрекъснатият дъжд, който направи терена тежък и труден, особено за технични изпълнения, студът, и… толкова малкото зрители по трибуните!... Но това пък като че ли подтикваше състезателите и от двете страни към повече движение и енергия, от което спечели играта – жива, интересна, коректна (нарушенията – наглед много на брой, бяха повече от непреднамерени сблъсъци на хлъзгавата трева), увенчана и с половин дузина голове. Така и трябваше да бъде – нали тази среща бе всъщност дерби между челници. Но няма да бъде справедливо, ако заслугата се подели по равно. „Левски-Спартак“ бе тоя, който се стремеше да бъде играта – игра, да бъде мачът – мач!

Черноморци отбелязаха първи гол – Рафиев получи от дълбочина топката и се справи леко с преградите пред синята врата, но сетне, та до края, само рушаха атаките на домакините, които хладнокръвно нижеха гол след гол в мрежата зад Манолков – Курдов пое топката с глава след фаул и изравни, Спасов от пряк свободен удар намери пролука и изведе своя отбор с 2:1, Барзов не пропусна дузпата (събаряне на Вълчев), Пл. Николов завърши с показно изпълнение на удар по диагонала от 30-ина метра изкусна акция, в центъра на която бе Вълчев. Зрееше и по-изразителна победа за „Левски-Спартак“, но нападателите му не използваха суматохата в наказателното поле на варненци. В самия край пък възникна бъркотия пред Михайлов, в която Петров, без да бъде виновен, ощастливи чрез автогол гостите…