Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Сезон 1968/1969
Турнир М П Р З Г.Р. Т Класиране
"А" група 30 17 6 7 59:33 40 II място
Купа на Съветската армия 7 4 2 1 16:8 - финал
Треньор Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
П Р З П Р З П Р З М П Р З
Васил Спасов - - - - - - - - - - - - -
Кръстьо Чакъров - - - - - - - - - - - - -
Играч Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
М Г М Г М Г М Г
Кирил Ивков 29 0 7 0 - - 36 0
Янко Кирилов 28 5 5 0 - - 33 5
Борислав Богданов 25 4 6 3 - - 31 7
Стоичко Пешев 26 0 5 1 - - 31 1
Георги Аспарухов 27 22 3 1 - - 30 23
Александър Костов 25 8 5 2 - - 30 10
Стефан Аладжов 25 0 4 0 - - 29 0
Бисер Михайлов 18 0 6 0 - - 24 0
Цветан Веселинов 19 5 2 0 - - 21 5
Васил Митков 13 2 5 3 - - 18 5
Стефан Павлов 15 2 2 1 - - 17 3
Иван Вуцов 15 1 2 0 - - 17 1
Добромир Жечев 11 1 5 0 - - 16 1
Георги Каменски 14 0 1 0 - - 15 0
Милко Гайдарски 10 0 4 0 - - 14 0
Павел Панов 7 4 2 0 - - 9 4
Георги Соколов 6 0 3 3 - - 9 3
Йосиф Харалампиев 7 0 1 1 - - 8 1
Михаил Гьонин 5 1 2 1 - - 7 2
Александър Манолов 7 0 0 0 - - 7 0
Георги Убинов 7 0 0 0 - - 7 0
Георги Панов 5 0 1 0 - - 6 0
Иван Стоянов 3 0 3 0 - - 6 0
Кръстю Богданов 4 0 1 0 - - 5 0
Славчо Стоилов 2 0 2 0 - - 4 0
Георги Тодоров 1 0 1 0 - - 2 0
Неделчо Радев 0 0 1 0 - - 1 0

Сезон 1968/1969: Левски стана жертва на Варшавския договор

През 1968 г. Левски София отново стана шампион на България и с надежди чакаше жребия за първия кръг. Спомените от славните мачове в дебюта срещу „Юргорден“ и „Бенфика“ още бяха съвсем пресни и хилядите привърженици на „сините“ очакваха своеобразно повторение на рейда от 1965 г. И на 10 юли 1968 г. в Женева капризът на жребия за втори пореден път противопостави „Левски“ срещу „Милан“, но сега вече в шампионския турнир. След като отстраниха „сините“, „червено-черните“ по-късно спечелиха Купата на носителите на купи и отново се прицелваха към Купата на шампионите. Както всъщност и стана месеци по-късно в същия турнир. А „сините“ привърженици пак предвкусваха емоции с Гунди и Ривера. Но... на сцената излезе политиката.

„Пражката пролет“ и последвалите августовски събития от 1968 г. с нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия изведнъж рефлектираха и върху футбола. На 31 август 1968 г. в Берн се състоя извънредно заседание на комисията на УЕФА за клубните турнири, на което бе взето решение като санкция срещу агресията на страните от Варшавския договор отборите на социалистическите страни да играят помежду си, вместо както е отредил жребият. Така вместо „Левски“ - „Милан“, „Ференцварош“ - „Селтик“, „Цюрих“ - „Динамо“ Киев, „Спартак“ Търнава - „Малмьо“, „Стяуа“ - „Академиск“ и „Сент Етиен“ - „Рух“, се оформиха следните изкуствени „двойки“: „Левски“ - „Ференцварош“ (Унгария), „Динамо“ Киев (СССР) - „Рух“ (Полша), „Карл Цайс“ (ГДР) - „Цървена звезда“ (Югославия) и „Стяуа“ (Румъния) - „Спартак“ Търнава (Чехословакия). От своя страна CCCР, България, ГДР, Полша и Унгария отзоваха своите отбори от турнирите в знак на протест. Единствената „двойка“, която проведе двубоите си, бе „Стяуа“ - „Спартак“ Търнава, а „Цървена звезда“ се класира служебно след отказа на „Карл Цайс“, ГДР.

Една историческа снимка - шампионския отбор на Левски София през 1965 г.
Една историческа снимка - шампионския отбор на Левски София през 1965 г.

Така „Левски“ (както и носителят на купата „Спартак“ София, който вместо срещу френския „Бордо“, бе противопоставен на полския „Гурник“) стана жертва на агресията на Варшавския договор и не можа за втори пореден път да премери сили със славния „Милан“...

Левски - дългият път към Европа | Румен Пайташев