Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Сезон 1950
Турнир М П Р З Г.Р. Т Класиране
"А" група 18 12 5 1 36:12 29 шампион
Купа на Съветската армия 6 3 3 0 9:3 - носител
Треньор Шампионат Нац. купа Евротурн. Други Общо
П Р З П Р З П Р З П Р З М П Р З
Иван Радоев - - - - - - - - - - - - - - - -
Играч Шампионат Нац. купа Евротурн. Други Общо
М Г М Г М Г М Г М Г
Йордан Томов 18 8 6 2 - - - - 24 10
Арсен Димитров 18 8 6 2 - - - - 24 10
Драган Георгиев 18 0 6 2 - - - - 24 2
Амедео Клева 18 0 6 0 - - - - 24 0
Иван Димчев 18 0 5 0 - - - - 23 0
Любен Хранов 16 11 4 1 - - - - 20 12
Борислав Цветков 15 2 5 0 - - - - 20 2
Димитър Дойчинов 16 3 3 0 - - - - 19 3
Спас Андреев 15 0 4 0 - - - - 19 0
Георги Кардашев 16 2 2 0 - - - - 18 2
Атанас Динев 15 0 3 0 - - - - 18 0
Димитър Илиев 4 0 4 0 - - - - 8 0
Ангел Петров 2 1 4 0 - - - - 6 1
Димитър Еленков 3 0 3 0 - - - - 6 0
Тодор Такев 1 0 3 3 - - - - 4 3
Костадин Георгиев 3 0 1 0 - - - - 4 0
Александър Кръстев 1 0 1 0 - - - - 2 0
Димитър Михайлов 0 0 1 0 - - - - 1 0
Ангел Паноров 1 0 0 0 - - - - 1 0
Георги Филипов 1 0 0 0 - - - - 1 0

Сезон 1950: Последен голям триумф на едно златно поколение

Отборът на Левски София през сезон 1950

Левски София започва този сезон с натрапено фалшиво съветско име - Динамо. И го носи цели 8 години - чак до 1957-а. Публиката обаче не спира да си скандира „Само Левски“. А играчите се отплащат за вярността с нов - пети златен дубъл. Основната промяна в сравнение с предходната година е напускането на две големи фигури - Васил Спасов - Валяка, който отива в „Академик“ (София), а Георги Пачеджиев - Чугуна - в „Славия“. Въпреки това „Левски“ си остава най-силния отбор и отново печели първенството - този път само с една загуба. Тя е първа в историята на клуба в „А“ група. Нанася я „Спартак“ (Варна) с 4:3 в морската столица. И в този мач отборът показва характер и може да избегне поражението. В 34-та минута домакините водят с 4:1, но с голове на Любен Хранов от дузпа (негов втори в мача) и Димитър Дойчинов резултатът е намален. В крайна сметка обаче за повече силите на отбора не стигат. Тази загуба идва в десетия кръг и след него „Спартак“ се изравнява по точки с „Левски“, а „Славия“ изостава само на една. По-шокиращото от самата загуба е внушителния брой на допуснатите голове. До деветия кръг „Левски“ има 6 победи и 3 равенства при голова разлика 14-1. В първите 3 кръга са сломени „Спартак“ (Варна) с 1:0, „Локомотив“ (Пловдив) с 4:0 и ЦСКА с 1:0. Голът във вечното дерби е отбелязан от един от дежурните реализатори в онази епоха Арсен Димитров - Ацко. След поредния успех над „червените“ идва лек срив, който се изразява в 3 равенства и само една победа за 4 кръга. Едно от ремитата е срещу основния конкурент за титлата „Славия“ - 0:0. При същия резултат завършва второто дерби с ЦСКА за сезона. Отборът отново стабилизира изявите си, ниже победа след победа, като до края допуска само още едно реми срещу „Славия“ - този път 1:1. Славистите както и в предишния шампионат се добират много щастливо до точката. 70 минути резултатът е 1:0 за Левски с гол на Любен Хранов - Мистри. И отново изравняването идва след фаул - този път в 89-та минута и точен удар на Милан Христов. В крайна сметка и равенството свършва работа. Разликата между „Левски“ и „Славия“ се запазва 2 точки. В последните два кръга, остават две столични дербита - срещу „Локомотив“, и срещу „Червено знаме“. „Железничарите“ са победени с 2:0. Победата обаче е последвана от контестация от страна на съперника по отношение на съдийството. Тя е уважена и мачът трябва да се преиграе. Това решение е явно доказателство, че се вкарват в действие всички възможни средства, за да може „Левски“ да бъде спрян по пътя към титлата. А и „Локомотив“ е закъсал и се бори да не изпадне от групата. Една победа срещу „Левски“ може да го остави в нея. И в преиграването обаче нищо не е в състояние да спаси „железничарите“. Мачът завършва с нова победа за „Левски“, този път с 4:2. Така „Локомотив“ (София) изпада. Остава последния мач с „Червено знаме“, в който е нужна точка за титлата. И този двубой обаче е спечелен безапелационно с 2:0. Така за втора поредна година „Левски“ напълно заслужено се окичва със златните медали, а сребърните остават за „Славия“.

В края на годината завършва и турнирът за Купата на страната (до 1980 година включително Купата на съветската армия е считана за национална купа). Съперник в спора за трофея отново е ЦСКА. Този път „червените“ играят под името ОНВ (отбор на народната войска). Заради административния начин, по който са върнати в „А“ група, след като изпадат от нея през 1949-та, те са принудени да търпят майтапи, че абревиатурата „ОНВ“ означава „Отбор насила влязъл“. През 1950-та „червените“ са доста настървени, тъй като много искат да си върнат за загубената след три поредни финала Купа година по-рано.

Това проличава още от първите минути на финала на 26 ноември. Не е изминал и половин час игра, когато Панайот Панайотов - Гацо от ЦСКА чупи по зверски и брутален начин крака на Димитър Дойчинов. Нападателят на „червените" не е санкциониран по никакъв начин и остава на терена до края на мача. За Димитър Дойчинов пък това е втора много тежка фрактура, след като в решителния мач за титлата срещу „Локомотив“ (Сф) през 1940 година вратарят на „железничарите“ Костадин Костов (преминал за кратко и през Левски) му счупва десния крак. След първото счупване той отсъства от терените близо 5 години. Успява да превъзмогне и това, което му причинява Гацо Панайотов и се завръща отново след почти година лечение. Трябва да мине доста по-дълго време, докато Панайотов най-после намери сили да се извини на Митко, за това че за малко не слага край на кариерата му.

Мачът продължава, а на мястото на Димитър Дойчинов влиза Георги Кардашев. В 61-та минута след комбинация между Борислав Цветков - Жук и Любен Хранов - Мистри „Левски“ повежда с 1:0. 15 минути преди края обаче Асен Панайотов изравнява. Стига се до продължения, които не променят нищо. Насрочен е втори двубой на следващия ден.

В него ЦСКА рано повежда с гол на Стефан Божков. Напрежението се покачва. В 35-та минута другият Гацо в състава на ЦСКА - Стоянов грубо фаулира Любен Хранов. Реферът Тодор Стоянов само фиксира нарушението. Секунди по-късно Хранов му иска обяснение настоявайки за по-строга санкция. Арбитърът само това чака и моментално дава знак с ръка на Хранов да поеме пътя към съблекалните (тогава играчите не се гонят с картони, а с жестове от съдиите). Малко по-късно може би от гузна съвест съдията изгонва и Атанас Цанов. В този мач, както и в трите финала предишната година той играе за ЦСКА. „Армейците“ са го отмъкнали от „Левски“ докато отбива военната си служба. Останали с по 10 души, двата отбора отново не излъчват победител, тъй като в началото на второто полувреме Тодор Такев изравнява. Продължения този път няма и както година по-рано е насрочен трети двубой. Той се играе на 3 декември.

Проблемите пред отбора се задълбочават, тъй като Димитър Дойчинов е в лазарета пратен там за дълго от Панайот Панайотов, а друг важен играч - Любен Хранов - Мистри е наказан, заради изгонването във втория финал. Още в 15-та минута на третия пък отборът остава без титулярния си вратар Спас Андреев, който се контузва. Налага се да влиза далеч по-младият и неопитен Димитър Еленков. За щастие обаче той успява да се справи и не допуска гол. Мачът отново завършва наравно след 90-те минути - 0:0. Стига се до продължения. След тяхното изтичане, както и година по-рано има два варианта - или единият отбор трябва да вкара поне гол повече от другия, или съдбата на Купата да се реши с хвърляне на монета. Решаващият момент на голямата синя радост настъпва в 97-та минута. Тогава се стига до корнер пред вратата на ЦСКА. Зад топката застава Йордан Томов - Коми, който преди да изпълни призовава и Бог на помощ и се прекръства. След изпълнението му топката полита към близкия ъгъл, където застанал до гредата е десния бек на ЦСКА Борислав Футеков. Миг преди защитникът да отбие топката, вратарят на „червените“ Стефан Геренски - Рибата извиква „Аз“. След тази команда Футеков оставя топката на своя вратар. Тя обаче е фалцирана майсторски от Коми и лети коварно към вратата. Когато стига до Геренски той се оказва изненадан и по комичен начин сам си я хвърля в мрежата - 1:0 за „Левски“. Това е голям психологически удар за ЦСКА. Съперникът не успява да излезе от него до края на мача. Той идва при 1:0 за „Левски“ и така е узаконен петия златен дубъл. Трябва задължително да отбележим и факта, че през 1950-та за разлика от 1949-та и трите финала за Купата се играят на стадион „Народна Армия“, но дори и това не помага на ЦСКА.

Този триумф слага край не само на един бляскав сезон, но и на едно изключително и няма да е пресилено да се каже - златно поколение на Левски София. Между 1942-ра и 1950-та са спечелени 5 шампионски титли, като във всеки от тези сезони е добавяна и Купата на страната. В цялата история на българския футбол няма друг период, при който за 8 годили (толкова са завършилите първенства между 1942-ра и 1950-та) един отбор да е направил 5 златни дубъла. Вратарите Апостол Соколов, Любомйр Алдев и Спас Андреев, защитниците Любомир Стамболиев; Стефан Методиев, Иван Димчев, Амедео Клева, Стефан Никушев, Атанас Динев, халфовете Ангел Петров, Любомир Петров, Димитър Дойчинов, Васил Спасов, Костадин Георгиев и нападателите Божин Ласков, Борислав Цветков, Георги Пачеджиев, Георги Кардашев, Йордан Томов, Любен Хранов и Арсен Димитров, както и треньорите Асен Панчев, Иван Радоев и унгарецът Режьо Шомлай оставят завинаги имената си със златни букви в клубната история.

Сто години ФК Левски