Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Сезон 1922/1923
Турнир М П Р З Г.Р. Т Класиране
Столично първенство 8 7 0 1 36:7 14 I място
Треньор Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
П Р З П Р З П Р З М П Р З
Борис Василев - - - - - - - - - - - - -
Играч Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
М Г М Г М Г М Г
Цветан Генев 8 12 - - - - 8 12
Димитър Мутафчиев 8 10 - - - - 8 10
Никола Мутафчиев 8 7 - - - - 8 7
Кирил Йовович 8 6 - - - - 8 6
Константин Мазников 8 4 - - - - 8 4
Гено Матеев 8 1 - - - - 8 1
Александър Христов 8 0 - - - - 8 0
Симеон Янков 8 0 - - - - 8 0
Иван Радоев 8 0 - - - - 8 0
Димитър Дражев 6 0 - - - - 6 0
Петър Иванов 5 0 - - - - 5 0
Васил Байнов 3 0 - - - - 3 0
Михаил Борисов 2 0 - - - - 2 0

Сезон 1922/1923: Извън ССЛ

Отборът на Левски София през сезон 1922/1923

Футболната есен на 1922 г. заварва разединени столичните клубове. „Левски“, ФК 13, ОСК „Слава", „Победа“ и „Жаботински" са извън ССЛ и образуват една нова спортна организация - Софийски спортен съюз (ССС). По същото време се създават няколко нови спортни клуба - „Раковски“ (официално регистриран), „Мефисто“, „Глория" и др., които заедно с отново отделилия се от „Славия“ „Бенковски“ се вливат в ССЛ. Това дава възможност на ССЛ да организира втория столичен шампионат без „отцепниците“. Разбира се, без ФК 13 и „Левски“ на „Славия“ е лесно да се справи с очевидно по-слабите си конкуренти и „белите“ без особени усилия спечелват шампионата на София и за 1922/23 г. Същевременно клубовете от ССС провеждат друг, така да се каже, успореден шампионат на столицата.

В този шампионат „Левски“ спечелва всичките си срещи без усилия. Очевидно класата на тимовете от ССС, с изключение на тази от ФК 13, е доста по-ниска. Това принуждава ръководството на „сините“ да търси контакти с клубовете от провинцията. „Левски“ играе няколко мача, по-важен от които е този във Варна срещу тамошния шампион „Владислав“. Мачът завършва нерешено 1:1, а нареванша през пролетта на 1923 г. в София „сините“ печелят с 5:0.

През 1922 г. ученикът от Втора мъжка гимназия Любомир Пипков (впоследствие изтъкнат наш композитор) написва първия химн на спортния клуб „Левски“. За съжаление няма запазен текст и музика. През 1924 г. Христо Маников написва музиката, а Димитър Симидов текста на Марша на клуба, който в продължение на 20 години е официалният химн на „Левски“.

През същата 1922 г. е изработена и първата значка на клуба, чийто автор е Мирчо Качулев. С малки изменения тази значка става официална емблема на клуба дълги години, а и днес е на почит сред феновете. Годината 1922 е знаменателна и с това, че през лятото спортният клуб „Левски“ създава първият юношески тим в столицата.

Като се има предвид, че голяма част от членската му маса е предимно ученическа, това не е много трудно. Инициатор за това е завеждащият спорта Борис Василев. За отговорник - треньор на юношеския състав е определен Евгени Попов - Генчо и дори на някои от no-талантливите играчи се дават и футболни обувки.

Все по това време Борис Василев превежда две ръководства за футболна тренировка на известните тогава специалисти Карл Пекарна и Георг Блажке и един екземпляр от превода се дава на юношите, за да знаят как да се подготвят за „великата игра“. Този превод става „футболният буквар“ на бъдещите големи майстори на нашия футбол: Владимир Ватев, Константин Ефремов, Никола Димитров - Фъц, Никола Петрунов, Панайот Дражев, Илия Константинов и др.

Юношеският състав поради липса на редовно първенство играе редица мачове със: „Жаботински“ - 5:0, АС 23 - 7:0, ФК 13 - 3:0 и през следващата година дори гостува в провинцията, където среща мъжки отбори: „Струмска слава“ (Радомир) 6:0, „Левски“ (Дупница) 6:0, „Марица“ (Пловдив) 3:3. Най-често тимът е съставен от Владимир Ватев (вратар), Иван Генчев и Петър Константинов (защитници), Константин Ефремов, Никола Димитров и М. Венедиков (полузащитници), Н. Тумпаров, Никола Петрунов, Илия Константинов, Л. Яшмаков и Н. Генчев (нападатели). По-късно през, 1923 г. в юношеският състав заиграват Панайот Дражев, Атанас Атанасов, Ради Мазников, Асен Панчев, Асен Пешев - Kanyй и др.

Така е поставено началото на днешната славна детско-юношеска школа на футболния клуб, дала плеяда талантливи футболисти, носителка на десетки републикански и столични титли за юноши и деца.

За първи път шампиони на София

В началото на септември 1923 г. се постига помирение със ССЛ и „Левски“, ФК 13, ОСК „Слава“ и другите клубове са приети отново в спортното ято на столицата. Компромисът завършва и с промяна на името на Столичната спортна лига, която вече се нарича Столичната спортна федерация (ССФ), а също и с избор на ново ръководство, чийто председател става Димитър Иванов. На 9 септември 1923 г. футболният сезон е открит с приятелски мач между „Левски“ и ФК 13, който завършва 2:2. Всички обаче очакват преди началото на първенството един мач между главните фаворити „Левски“ и „Славия“, който да определи кой ще е столичният шампион за 1923 г. Най-после двата клуба се договарят и този мач се играе на 24 септември при огромен интерес - около 5 хиляди зрители, на новопостроения стадион „Юнак“. Под ръководството на французина П. Ламблен „Левски“ побеждава с 3:2 и така доказва кой в момента е най-силният отбор на столицата.

През август 1923 г. у нас гостува тимът на СК „Рус“ от Ужгород (Чехословакия). Той е съставен от руснаци, предимно от областта Закарпатие. Част от играчите му остават в България и един от тях е отличният им централен защитник Михаил Борисов. Той е ангажиран от ръководството на „Левски“ и става първият платен треньор на „сините“. Борисов престоява в „Левски“ само една година, но попаднал на млади и талантливи играчи, той създава един наистина добър за времето си отбор, играещ смиелен и резултатен футбол. Докато преди това „сините“, както и всички наши отбори, играят повече с физическа сила, без определена тактическа постройка, под ръководството на Мишо играта на тима се променя и придобива определена форма и финес. Играе се вече без солови прояви, с ниски подавания в триъгълници и чести и точни дълги подавания. Най-важното е, че техническите похвати на играчите са вече на едно високо ниво, резултат от редовни и смислени тренировки. Това дава възможност не само на публиката, но и на самите играчи да вкусят от истинската сладост на футбола.

Няма да е пресилено, ако се каже, че тогавашният състав на „Левски“: Петър Иванов, Симеон Янков, Александър Христов, Гено Матеев, Иван Радоев, Димитър Дражев, Димитър Мутафчиев, Никола Мутафчиев, Цветан Генев, Константин Мазников, Кирил Йовович е пионер на модерният футбол у нас. Това е времето, когато „Левски“ след всеки изигран мач печели все нови и нови привърженици сред спортната публика, за да си остане и до днес най-популярният футболен отбор у нас.

Сто години ФК Левски