Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Сезон 1921/1922: Първият столичен шампионат и разцеплението на ССЛ

Дори днес, след толкова години, можем да си представим ентусиазма, с който софийските клубове започват подготовката за първия си шампионат. Нито горещите летни дни на 1921 г., нито прашните и неравни терени са в състояние да охладят страстите. Тренировките се водят почти ежедневно, а броят на така наречените по това време „пробни мачове“, т.е. нещо като днешните контролни срещи, расте с всяка изминала седмица. Така „Бенковски“ и „Спортклуб“ завършват - 0:0, „Борислав“ и „Сокол“ - 1:1, а „България“ и „Победа“ - 5:5. С най-голям интерес, разбира се, е бил очакван пробният мач между сочените за фаворити „Левски“ и „Славия“. Той се играе на 26 юли 1921 г. Пред няколкохилядна публика и след много оспорвана игра завършва 3:2 за левскарите.

През август на същото лято Левски София е поканен да гостува на пловдивския „Ботев“. Мачът се играе на плаца на артилерийските казарми. Ботевци подсилват своя състав и с няколко играчи на тамошния „Левски“, така че срещу „сините“ излиза почти сборен тим на града.

Ето какво пише пловдивският кореспондент на вестник „Спортен преглед“ Н. Алваджиев в бр. 7 от 1921 г.: „Играчите на софийския „Левски“ направиха добро впечатление с толерантността си и умелите пасове.“ Но резултатът 6:0 за „Левски“ достатъчно красноречиво говори и за умели шутове.

На 28 август 1921 г. ССЛ открива официално спортния сезон на столицата, като сутринта тържеството започва с молебен, след обяд има демонстративни атлетически състезания. Началото е сложено.

Преди да започнат мачовете от футболния шампионат „Славия“ и „Бенковски“ неочаквано се обединяват и участниците остават само десет. Отборът на „Левски“ стартира в шампионата на 18 септември и побеждава „Атлетик“ с 3:1. Особено красив е третият гол, който е отбелязан от централния нападател и капитан Цветан Генев. По-нататък „сините“ печелят победа след победа, но същото прави и другият лидер - „Славия“. Така на 9 октомври двата отбора се изправят един срещу друг в мач, от койтo зависи кой ще оглави класирането от есенния дял на шампионата. След много оспорвана игра пред многобройна публика - повече от 3000 души, „Славия“ играе по-добре и побеждава с 2:0. Мачът се провежда на игрището на „Атлетик“ и съдия е И. Никифоров.

До края на есента двата фаворита не срещат сериозна съпротива и „Славия“ остава да зимува на върха без загубена точка - 18 точки от 9 мача и голова разлика 11:4, а „Левски“ е втори с 15 точки от 9 мача при голова разлика 20:4, тъй като дава и равна среща с фК 13 - 1:1.

Зимата временно слага край на страстите около футболната топка. Пролетта на 1922 г. обещава да е много интересна. И наистина първите мачове затвърдяват лидерските позиции на „Славия“ и „Левски“, които леко печелят всичките си мачове.

Съгласно регламента за служебна победа са дадени две точки на победителя, но без голове. Поради многото служебни резултати, предимно заради неявяване или напускане на единия клуб, сборът от дадените и получени голове не съответства. Общо са зачетени 21 служебни резултата. Отборът на „България“ има 9 служебни загуби.

След изиграване на 4 кръга през пролетта тимовете на „Левски“, фК 13, ОСК „Слава“ и „Победа“ преустановяват участието си. Поводът е скандал по време на мача „Левски“ - „Славия“.

На 2 юли 1922 г. се срещат отново „Левски“ и „Славия“. Мачът е в центъра на столичната футболна общественост. Ръководството е поверено на съдията Ал. Дякович. „Левски“ започва в следния състав: Петър Иванов; Симеон Янков и Александър Христов; Гено Матеев, Иван Радоев и Димитър Дражев; Димитър Мутафчиев, Никола Мутафчиев, Цветан Генев (капитан), Константин Мазников и Кирил Йовович. Първоначално „Славия" играе по-добре, но в 15 минута Димитър Мутафчиев се откъсва от отбраната на „белите“ и с далечен шут бележи гол - 1:0 за „Левски“. От тук насетне „левскарите“ установяват надмощие и в 23-та минута левият инсайд Константин Мазников остава сам пред вратата на „белите“, но е грубо фаулиран от десният бек на „Славияя“ и е изнесен контузен от терена. Съдията Ал. Дякович вместо дузпа обявява аут. Левскарите протестират и отказват да продължат играта. След пет минути пререкания, мачът е прекъснат и е обявена служебна победа за „Славия“. Ден по-късно ръководството на ССЛ решава, че мачът трябва да се преиграе и го насрочва за 9 юли 1922 г. „Левски“ е подкрепен още от фК 13, ОСК „Слава“ и „Победа“ и четирите клуба напускат лигата.

Напусналите клубове обвиняват ръководството на ССЛ, че на редица мачове съдийството е необективно и пристрастно. Наистина, доста от мачовете се ръководят от състезатели като К. Крапачанcku, С. Чумпалов, Т. Владимиров - все от „Славия“. Това естествено поражда съмнение в тяхната обективност. Така или иначе шампионатът се опорочава. Той се претупва набързо при спаднал интерес и „Славия“ става първият столичен първенец за 1921/22 г.