Стефан Никушев |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | защитник | |
Юноша на | Свобода (София) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1939/1940 | 11 | 0 | 5 | 1 | - | - | - | - | 16 | 1 |
1940/1941 | 11 | 1 | 3 | 0 | - | - | - | - | 14 | 1 |
1941/1942 | 20 | 0 | 5 | 0 | - | - | - | - | 25 | 0 |
1942/1943 | 16 | 3 | - | - | - | - | - | - | 16 | 3 |
1943/1944 | 3 | 1 | - | - | - | - | - | - | 3 | 1 |
1944/1945 | 5 | 1 | - | - | - | - | - | - | 5 | 1 |
1945/1946 | 13 | 7 | 7 | 2 | - | - | - | - | 20 | 9 |
1946/1947 | 0 | 0 | 8 | 3 | - | - | - | - | 8 | 3 |
Всички | 79 | 13 | 28 | 6 | 0 | 0 | 0 | 0 | 107 | 19 |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1941/1942; 1945/1946; |
Носител на купата на България | 1941/1942; 1945/1946; 1946/1947; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 126 място |
Шампионат | 141 място |
Националната купа | 42 място |
Евротурнири | - |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | 93 място |
Шампионат | 108 място |
Националната купа | 42 място |
Евротурнири | - |
Стефан Никушев е роден на 11 февруари 1921 г. в София. Започва кариерата си в столичния третодивизионен „Свобода“. В Левски София преминава още като юноша на 16 години. В титулярния тим на „сините“ дебютира през сезон 1939/1940 и е неизменен титуляр като десен защитник цели 8 сезона. Много здрав, бърз и трудно преодолим в персоналните двубои.
Притежава много силен удар. Щатен изпълнител на дузпи и свободни удари. Отбелязва общо 25 гола, все от статични положения. Изиграва за „Левски“ 82 шампионатни и 28 мача за Купата на страната. Шампион на България и носител на Купата по 3 пъти (1942, 1946 и 1947 г.) и столичен шампион - 4 пъти (1942, 1943, 1945 и 1946 г.). От 1945 до 1947 г. е несменяем капитан на тима. За „А“ националния отбор има 1 участие.
На върха на славата си е принуден да премине в столичния „Спартак“. Но тръпката не е същата и там играе само през сезон 1947/1948 и окачва обувките на закачалката, за да се отдаде на основната си професия - ресторантьорство. В шкембеджийницата на ул. „Цар Симеон“ той прави може би най-вкусната шкембе чорба в тогавашна София. А по стените на вечно задименото заведение висят снимки на „тима без грешка“ и капитана Стефан Никушев с купата на държавен първенец в ръце. „Такова беше времето!“ - казват мнозина днес. Да, това време отказа капитана на „сините“ от футбола само на 27 години, въпреки че ако беше останал в „Левски“, можеше да изиграе още няколко сезона.
Почина на 22 ноември 1989 г.