Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Стефан Абаджиев

Стефан Абаджиев (Теко)

Националност България
Роден
Пост нападател
Юноша на Левски (София)

Кариера в Левски

Сезон Шампионат Нац. купа Евротурнири Други Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1952 1 0 0 0 - - - - 1 0
1953 17 5 5 2 - - - - 22 7
1954 26 6 2 0 - - - - 28 6
1955 17 4 1 0 - - - - 18 4
1956 16 3 2 0 - - - - 18 3
1957 21 2 4 0 - - - - 25 2
1958 11 2 3 2 - - - - 14 4
1958/1959 19 3 5 0 - - - - 24 3
1959/1960 19 2 1 1 - - - - 20 3
1960/1961 20 3 3 2 - - - - 23 5
1961/1962 4 1 1 0 - - - - 5 1
1962/1963 27 1 7 1 - - - - 34 2
1963/1964 27 1 5 0 - - - - 32 1
1964/1965 10 1 2 0 - - - - 12 1
1965/1966 15 0 0 0 4 1 - - 19 1
1966/1967 4 0 0 0 - - - - 4 0
1967/1968 4 0 0 0 0 0 - - 4 0
Всички 258 34 41 8 4 1 0 0 303 43

Статистика » Националана купа » мачове

Дата Резултат Минути Титуляр
25.11.1953 Левски (София) 1:2 Локомотив (София) 90 да
23.10.1957 Левски (София) 2:0 ЦСКА (София) 120 да
08.09.1965 Левски (София) 2:3 ЦСКА (София) 46 да

Успехи с Левски

Успехи Сезони
Шампион на България 1953; 1964/1965; 1967/1968;
Носител на купата на България 1956; 1957; 1958/1959;

Вечна ранглиста по мачове

Всички турнири 10 място
Шампионат 7 място
Националната купа 15 място
Евротурнири 154 място

Вечна ранглиста по голове

Всички турнири 38 място
Шампионат 41 място
Националната купа 34 място
Евротурнири 47 място

Стефан Абаджиев е роден на 3 юли 1934 г. Юноша на „сините", с които става шампион през 1952 г. Действа и като дясно крило, и като халф. Влиза в първия отбор в най-трудния период от историята на „сините“ през 50-те години на миналия век. Но с изключително интелигентната си игра той се явява „мозъчният тръст“ на тима, който майсторски дирижира действията на своите съотборници. Перфектната му техника и дрибъл, както и елегантното боравене с топката по-късно го преквалифицират като играч от средната линия, където напълно изявява конструкторските си умения.

Абаджиев играе в Левски София от 1953 до 1968 г., като има 257 мача и 34 гола. Той е шампион през 1953, 1965 и 1968 г., както и носител на купата през 1956, 1957, 1959 и 1967 г. Явява се като единственото свързващо звено между поколението, спечелило шампионата през 1953 г. и това през 1965 г. - най-голямата пауза без титла в историята на „сините“. Той има 27 мача и 1 гол в националния отбор, като бе в състава, победил Белгия с 2:1 във „Флорентинската епопея“ през 1965 г., когато България се класира за световното първенство в Англия през 1966 г. През 1969 г. замина за ФРГ, където завърши треньорската школа в Кьолн и висшото училище в Саарбрюкен. По-късно беше треньор в отбори от долните дивизии.