Павел Георгиев Панов |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | нападател | |
Юноша на | Септември (София) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1968/1969 | 7 | 4 | 2 | 0 | - | - | - | - | 9 | 4 |
1969/1970 | 23 | 8 | 4 | 4 | 6 | 4 | - | - | 33 | 16 |
1970/1971 | 28 | 11 | 4 | 3 | 2 | 0 | - | - | 34 | 14 |
1971/1972 | 33 | 14 | 5 | 1 | 2 | 1 | - | - | 40 | 16 |
1972/1973 | 11 | 3 | 1 | 1 | 0 | 0 | - | - | 12 | 4 |
1973/1974 | 28 | 11 | 2 | 1 | - | - | - | - | 30 | 12 |
1974/1975 | 27 | 14 | 5 | 3 | 2 | 0 | - | - | 34 | 17 |
1975/1976 | 25 | 14 | 6 | 2 | 8 | 9 | - | - | 39 | 25 |
1976/1977 | 24 | 20 | 5 | 2 | 5 | 4 | - | - | 34 | 26 |
1977/1978 | 13 | 6 | 0 | 0 | 3 | 3 | - | - | 16 | 9 |
1978/1979 | 28 | 12 | 4 | 4 | 2 | 1 | - | - | 34 | 17 |
1979/1980 | 25 | 6 | 2 | 0 | 2 | 0 | - | - | 29 | 6 |
1980/1981 | 25 | 8 | 3 | 1 | 4 | 0 | 6 | 2 | 38 | 11 |
Всички | 297 | 131 | 43 | 22 | 36 | 22 | 6 | 2 | 382 | 177 |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1969/1970; 1973/1974; 1976/1977; 1978/1979; |
Носител на купата на България | 1969/1970; 1970/1971; 1975/1976; 1976/1977; 1978/1979; |
Голмайстор на първенството | 1976/1977; |
Футболист №1 на България | 1977; |
Футболист №1 на България (втори) | 1975; |
Футболист №1 на България (трети) | 1976; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 3 място |
Шампионат | 3 място |
Националната купа | 8 място |
Евротурнири | 8 място |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | 2 място |
Шампионат | 2 място |
Националната купа | 6 място |
Евротурнири | 1 място |
Павел Панов е роден на 16 септември 1950 г. в София. Започва да играе футбол през 1960 г. в детския отбор на столичния „Септември“, преминава през юношеския и мъжкия състав на същия отбор. От 1968 г. е в представителния отбор на „Спартак“ (София), а след обединението с Левски София на следващата година - неизменно в „Левски-Спартак“, с който печели 5 пъти Купата на Съветската армия и 4 пъти шампионската титла. Играл е и в Арис Солун и Хасково. Играл е над 300 срещи в „А“ група, отбелязал е повече от 130 гола. Футболист №1 за 1977 г., бил е и голмайстор на елитната група, няма играч с повече от петте негови точни попадения във финалите за Купата на Съветската армия. Участва във всички национални състави (44 - „А“, 3 - „Б“, 31 - младежки до 23 години, 28 - юношески), като в тези срещи е отбелязал общо 43 гола (13 за „А“ отбора, 10 за младежкия тим до 23 години и 20 за юношеския). Седем пъти е бил капитан на представителния състав на страната, голмайстор е на юношеския национален отбор с 20 гола, достигнал е до четвъртфинали в европейските клубни турнири. Отбелязал е общо 21 гола в тези турнири, което представлява рекорд: 3 в турнира за КЕШ, 8 - за КНК, 10 - за Купата на УЕФА. Помощник-треньор в Левски, начело на „сините" през 1986-1987 (четвъртфинал за КНК) и от 1989 до 1990 г. Треньор на младежкия национален отбор, Ботев Пловдив, Септември, Локомотив София.