|
Любен Стамболиев (Стамболето) |
|
|---|---|---|
| Националност | България | |
| Роден | - | |
| Пост | - | |
| Юноша на | Ботев (София) | |
Кариера в Левски |
||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
| Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
| 1934/1935 | 6 | 3 | - | - | - | - | - | - | 6 | 3 |
| 1935/1936 | 4 | 5 | - | - | - | - | - | - | 4 | 5 |
| 1936/1937 | 18 | 3 | - | - | - | - | - | - | 18 | 3 |
| 1937/1938 | 7 | 1 | 3 | 1 | - | - | - | - | 10 | 2 |
| 1938/1939 | 14 | 2 | 1 | 0 | - | - | - | - | 15 | 2 |
| 1939/1940 | 14 | 1 | 5 | 1 | - | - | - | - | 19 | 2 |
| 1940/1941 | 11 | 1 | 3 | 0 | - | - | - | - | 14 | 1 |
| 1941/1942 | 20 | 0 | 5 | 0 | - | - | - | - | 25 | 0 |
| 1942/1943 | 22 | 2 | - | - | - | - | - | - | 22 | 2 |
| 1943/1944 | 11 | 0 | - | - | - | - | - | - | 11 | 0 |
| Всички | 127 | 18 | 17 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 144 | 20 |
Статистика » Шампионат » мачове |
|||||
|---|---|---|---|---|---|
| няма данни |
Постижения с Левски |
|
|---|---|
| Успехи | Сезони |
| Шампион на България | 1936/1937; 1941/1942; |
| Носител на купата на България | 1936/1937; 1941/1942; |
| Футболист №1 на България | 1942; |
| Спортист на годината на България | 1942; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
|---|---|
| Всички турнири | 77 място |
| Шампионат | 66 място |
| Националната купа | 101 място |
| Евротурнири | - |
Вечна ранглиста по голове |
|
|---|---|
| Всички турнири | 89 място |
| Шампионат | 78 място |
| Националната купа | 108 място |
| Евротурнири | - |
Любомир Стамболиев е роден на 15 август 1915 г. в София. Започва кариерата си в столичния „Ботев“, преминава през елитния „Шипка", а от 1934 г. е вече състезател на „Левски“. Първоначално играе като дясно крило, но най-големите си успехи в тима на „сините“ постига като халфбек.
В Левски София играе от 1934 до 1944 г., като записва 126 шампионатни мача с 18 гола. Международните му мачове са 38 с 5 гола. Шампион на България е 2 пъти (1937 и 1942 г.), носител на Купата - 1 път (1942 г.), столичен шампион - 3 пъти (1937, 1942, 1943 г.). Като капитан на „Левски“ през 1942 г. е избран за футболист №1 на страната в анкетата на тогавашния в. „Спорт“, която е втора в историята на българския футбол.
Надарен с изключителна сила и бързина, притежаващ прецизен пас и точен поглед върху играта, както и великолепната му игра с глава го правят основна фигура в халфовата линия както в тима на „Левски“, така и в националния тим. И то в продължение на 5-6 години. За съжаление, годините, в които играе, са лишени от международни прояви. Поради това за „А“ отбора на България записва само 6 мача.
По професия е шофьор и като такъв през 1944 г. служи във Военното министерство. Това е достатъчен повод след 9 септември 1944 г. да бъде репресиран и лишен от състезателни права. Но след 1947 г. е реабилитиран и играе за „Спартак“ и „Локомотив“ от София. Впоследствие е треньор и футболен съдия.
Почина в крайна бедност на 23 януари 1994 г.
