Иван Радоев (Баба Рада) |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | защитник | |
Юноша на | Левски (София) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1921/1922 | 10 | 0 | - | - | - | - | - | - | 10 | 0 |
1922/1923 | 8 | 0 | - | - | - | - | - | - | 8 | 0 |
1923/1924 | 17 | 0 | - | - | - | - | - | - | 17 | 0 |
1924/1925 | 16 | 0 | - | - | - | - | - | - | 16 | 0 |
1925/1926 | 6 | 0 | - | - | - | - | - | - | 6 | 0 |
1926/1927 | 6 | 0 | - | - | - | - | - | - | 6 | 0 |
1927/1928 | 2 | 0 | - | - | - | - | - | - | 2 | 0 |
Всички | 65 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 65 | 0 |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 222 място |
Шампионат | 176 място |
Националната купа | - |
Евротурнири | - |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | - |
Шампионат | - |
Националната купа | - |
Евротурнири | - |
Иван Радоев е роден на 9 септември 1901 г. в София. И той започва да играе футбол в секторния тим „България“ към Левски София. В първия тим се налага през 1918 г. и играе до 1928 г. общо 11 сезона. Има над 65 шампионатни мача и 45 международни мача за тима като централен халф. Столичен шампион е 3 пъти (1923, 1924 и 1925 г.) и носител на Купата „Улпия Сердика“ през 1926 г. За „А“ националния отбор има 2 участия.
По професия е геодезист, който работи във Военнотопографския институт цели 25 години. Независимо от тежката си професия, непрекъснато се занимава и с делата на любимия си клуб.
Треньор е на тима през 9 сезона в периода от 1934 до 1951 г. В тези години извежда „Левски“ 3 пъти до шампионската титла и 3 пъти печели купата на страната, като при това прави и „дубъл“ (1946, 1947 и 1950 г.). Освен това е и столичен шампион 5 пъти (1945, 1946, 1947, 1948 и 1949 г. - квалификационния турнир). С право може да се каже, че той и Асен Панчев са моделиерите на онзи тим на „Левски“, който между 1940 и 1950 г. доминираше в българския футбол.
Между 1939 и 1950 г. е бил 8 пъти селекционер на „А“ националния отбор на България. След 1951 г. е треньор на десетина други наши клубове, по-известни от които са „Славия“ (София), Локомотив“ (Пловдив), „Берое“ (Стара Загора), „Спартак“ (Видин), „Марек“ (Дупница), „Ботев“ (Враца).
Почина на 4 август 1985 г.