Георги Аспарухов Рангелов (Гунди) |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | нападател | |
Юноша на | Левски (София) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1959/1960 | 2 | 0 | 0 | 0 | - | - | - | - | 2 | 0 |
1960/1961 | 14 | 3 | 2 | 0 | - | - | - | - | 16 | 3 |
1961/1962 | 7 | 4 | 0 | 0 | - | - | - | - | 7 | 4 |
1962/1963 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
1963/1964 | 22 | 15 | 5 | 6 | - | - | - | - | 27 | 21 |
1964/1965 | 29 | 27 | 6 | 3 | - | - | - | - | 35 | 30 |
1965/1966 | 22 | 13 | 0 | 0 | 4 | 5 | - | - | 26 | 18 |
1966/1967 | 11 | 7 | 5 | 3 | - | - | - | - | 16 | 10 |
1967/1968 | 25 | 14 | 2 | 1 | 2 | 2 | - | - | 29 | 17 |
1968/1969 | 27 | 22 | 3 | 1 | - | - | - | - | 30 | 23 |
1969/1970 | 24 | 12 | 3 | 2 | 4 | 3 | - | - | 31 | 17 |
1970/1971 | 16 | 8 | 2 | 0 | 2 | 2 | - | - | 20 | 10 |
Всички | 199 | 125 | 28 | 16 | 12 | 12 | 0 | 0 | 239 | 153 |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1964/1965; 1967/1968; 1969/1970; |
Носител на купата на България | 1966/1967; 1969/1970; 1970/1971; |
Голмайстор на първенството | 1964/1965; |
Футболист №1 на България | 1965; |
Футболист №1 на България (втори) | 1964; 1966; 1968; |
Спортист на годината на България | 1965; |
Футболист на века на България |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 29 място |
Шампионат | 22 място |
Националната купа | 42 място |
Евротурнири | 74 място |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | 3 място |
Шампионат | 3 място |
Националната купа | 11 място |
Евротурнири | 4 място |
Роднински връзки |
---|
Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София. Играе последователно в детския и юношеския отбор на Левски София (през 1960 и 1961 г. печели с юношите шампионската титла). Едва 17-годи-шен, вече е в представителния тим на „Левски“, в който се утвърждава още преди да отиде в „Ботев“ (Пловдив), където от 1961 до 1963 г. отбива военната си служба. С пловдивския клуб става носител на Купата на Съветската армия (1962). След това се завръща в „Левски" и печели с него 3 шампионски титли и 3 пъти Купата на Съветската армия. Играл е 244 мача за първенство на „А" група и е отбелязал 150 гола (от тях 25 за пловдивския „Ботев“), както и 36 мача за Купата на Съветската армия с 18 гола. Има 49 участия в „А“ националния отбор на страната с актив от 19 гола, като е играл на финалите на три световни първенства (1962, 1966 и 1970 г.) — с 2 гола във финалния кръг и с 10 гола в квалификациите. Има и 6 участия в юношеския национален отбор с 2 гола. Освен това е автор на 19 гола в европейските клубни турнири (7 за КЕШ и 12 за КНК) и 71 гола за „Левски", „Ботев“ (Пловдив) и „А“ националния отбор в играните 107 други официални международни срещи. Спортист №1, футболист №1, голмайстор на „А“ група, носител на Купата за индивидуално спортсменство и на Купата на в. „Поглед“ за най-популярен български спортист, осми в Европа в авторитетната анкета на „Франс футбол“ и избран сред петте най-добри спортисти на Балканите за 1965 г. През периода 1965—1971 г. е включван многократно в символичните отбори на Европа и света (за срещите в чест на Яшин и Тургай, по случай 10-годишнината от световната титла на Бразилия и други юбилейни поводи, но не е участвал поради недобро здравословно състояние или заетост). Включван е и в „идеалните отбори" на 25-, 30- и 35-летието от победата на социалистическата революция в България, а френското списание „Мироар спринт“ го поставя сред „най-големите футболисти на века“.