|
Димитър Мутафчиев (Мърцо) |
|
|---|---|---|
| Националност | България | |
| Роден | - | |
| Пост | нападател | |
| Юноша на | Левски (София) | |
Кариера в Левски |
||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
| Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
| 1921/1922 | 10 | 5 | - | - | - | - | - | - | 10 | 5 |
| 1922/1923 | 8 | 10 | - | - | - | - | - | - | 8 | 10 |
| 1923/1924 | 13 | 12 | - | - | - | - | - | - | 13 | 12 |
| 1924/1925 | 12 | 12 | - | - | - | - | - | - | 12 | 12 |
| 1925/1926 | 9 | 6 | - | - | - | - | - | - | 9 | 6 |
| 1926/1927 | 5 | 2 | - | - | - | - | - | - | 5 | 2 |
| 1927/1928 | 1 | 0 | - | - | - | - | - | - | 1 | 0 |
| 1928/1929 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
| 1929/1930 | 2 | 1 | - | - | - | - | - | - | 2 | 1 |
| Всички | 60 | 48 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 60 | 48 |
Статистика » мачове |
|||||
|---|---|---|---|---|---|
| няма данни |
Вечна ранглиста по мачове |
|
|---|---|
| Всички турнири | 243 място |
| Шампионат | 193 място |
| Националната купа | - |
| Евротурнири | - |
Вечна ранглиста по голове |
|
|---|---|
| Всички турнири | 36 място |
| Шампионат | 27 място |
| Националната купа | - |
| Евротурнири | - |
Роднински връзки |
|---|
Димитър Мутафчиев е роден на 10 януари 1903 г. в Стара Загора. Той е по-големият брат на Никола Мутафчиев. Живее в София от ранна детска възраст, където попада в люлката на „Левски“, т.е. района около II мъжка гимназия. Играе за Левски София като дясно крило от 1919 до 1929 г., общо 10 сезона. Има повече от 60 шампионатни мача с 48 гола. Столичен шампион е 4 пъти (1923, 1924, 1925 и 1929 г.). Носител на Купата „Улпия Сердика“ през 1926 г. За „А“ националния отбор играе 3 мача.
По професия е учител по физическо възпитание, която дълги години практикува в Търговската гимназия в София. След състезателната си кариера е непрекъснато деец на „Левски“, като през 1938 - 1939 г. е треньор на тима. През другия сезон поема новака ЖСК (София) и го прави шампион на страната.
Отново поема родния си клуб през 1953 г. и този път под негово ръководство „Левски“ (тогава под името „Динамо“) печели драматично шампионската титла на България. Треньор е още на редица наши клубове - „Червено знаме“ (София), „Спартак“ (Плевен), „Спартак“ (София), „Миньор“ (Перник), „Дунав“ (Русе) и др.
Почина на 8 септември 1990 г.
