Арсен Димитров (Ацко) |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | нападател | |
Юноша на | Свобода (София) |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1944/1945 | 9 | 6 | - | - | - | - | - | - | 9 | 6 |
1945/1946 | 7 | 3 | 6 | 2 | - | - | - | - | 13 | 5 |
1946/1947 | 7 | 3 | 8 | 7 | - | - | - | - | 15 | 10 |
1947/1948 | 6 | 1 | 1 | 3 | - | - | - | - | 7 | 4 |
1948/1949 | 7 | 7 | 3 | 3 | - | - | - | - | 10 | 10 |
1949/1950 | 6 | 5 | - | - | - | - | - | - | 6 | 5 |
1950 | 18 | 8 | 6 | 2 | - | - | - | - | 24 | 10 |
1951 | 22 | 11 | 3 | 2 | - | - | - | - | 25 | 13 |
1952 | 19 | 7 | 2 | 0 | - | - | - | - | 21 | 7 |
1953 | 6 | 1 | 0 | 0 | - | - | - | - | 6 | 1 |
Всички | 107 | 52 | 29 | 19 | 0 | 0 | 0 | 0 | 136 | 71 |
Статистика » мачове |
|||||
---|---|---|---|---|---|
Дата | Резултат | Минути | Титуляр | ||
19.06.1949 | Бенковски (Видин) | 0:3 | Левски (София) | 90 | да |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1945/1946; 1946/1947; 1948/1949; 1950; 1953; |
Носител на купата на България | 1945/1946; 1946/1947; 1948/1949; 1950; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 84 място |
Шампионат | 84 място |
Националната купа | 37 място |
Евротурнири | - |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | 18 място |
Шампионат | 23 място |
Националната купа | 8 място |
Евротурнири | - |
Арсен Димитров е роден на 21 ноември 1920 г. Започва кариерата си в кварталния столичен отбор „Победа“ от „Красна поляна“. Като noщенски служител преминава през 1943 г. в тима на втородивизионния „Княз Кирил“, а след обединението през 1944 г. на този клуб с Левски София облича синята фланелка, с която играе непрекъснато до 1953 г., или общо 9 сезона. Участва в 105 шампионатни мача с 49 отбелязани гола, 29 мача за Купата и 19 гола. Шампион е на България 5 пъти (1946, 1947, 1949, 1950 и 1953 г.), а носител на Купата на страната - 4 пъти (1946, 1947, 1949 и 1950 г.). За „А“ националния отбор има 1 мач с 1 гол (срещу Унгария в София 1:1 през 1950 г.).
Нисък на ръст, но с много здраво телосложение, той обикновено е в „шпица“ на атаката на „Левски“ или в центъра, или вляво на нападението му. Често е упрекван за увлеченията си в солова игра, но в много случаи това е най-силното му оръжие. Невероятният му дрибъл и рязък демараж с честа смяна на посоката на атаката обезкуражават и най-добрите бранители у нас.
Но това, с което Ацето ще се помни завинаги, е пределната мобилизация, с която играе в решителните мачове, и то в минутите, когато всичко изглежда загубено. Така на втория финал за Купата на Съветската армия през 1949 г., когато до 56-ата минута ЦСКА води с 2:0, той само за 3 минути вкарва 2 гола и изравнява до 2:2. А в третия решителен мач от финала именно неговата настойчивост и съобразителност в продълженията донасят победата на „Левски“ с 2:1, а с това - и купата.
Почина на 22 юли 1991 г.