Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Арсен Димитров

Арсен Димитров (Ацко)

Националност България
Роден -
Пост нападател
Юноша на Свобода (София)

Кариера в Левски

Сезон Шампионат Нац. купа Евротурнири Други Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1944/1945 9 6 - - - - - - 9 6
1945/1946 7 3 6 2 - - - - 13 5
1946/1947 7 3 8 7 - - - - 15 10
1947/1948 6 1 1 3 - - - - 7 4
1948/1949 7 7 3 3 - - - - 10 10
1949/1950 6 5 - - - - - - 6 5
1950 18 8 6 2 - - - - 24 10
1951 22 11 3 2 - - - - 25 13
1952 19 7 2 0 - - - - 21 7
1953 6 1 0 0 - - - - 6 1
Всички 107 52 29 19 0 0 0 0 136 71

Сезон 1948/1949

Турнир Мачове Минути Голове Дузпи Ж.К. Ч.К.
"А" група 7 630 7 0 - 0
Купа на Съветската войска 3 - 3 - - -

Статистика » Шампионат » голове

Дата Резултат Голове Дузпи
21.11.1948 Левски (София) 5:1 Ботев (Бургас) 2 -
24.03.1949 Спартак (София) 1:1 Левски (София) 1 -
24.04.1949 Левски (София) 4:2 Ботев при ДНВ (Варна) 1 -
12.06.1949 Марек (Дупница) 1:3 Левски (София) 1 -
19.06.1949 Бенковски (Видин) 0:3 Левски (София) 2 -

Постижения с Левски

Успехи Сезони
Шампион на България 1945/1946; 1946/1947; 1948/1949; 1950; 1953;
Носител на купата на България 1945/1946; 1946/1947; 1948/1949; 1950;

Вечна ранглиста по мачове

Всички турнири 84 място
Шампионат 84 място
Националната купа 37 място
Евротурнири -

Вечна ранглиста по голове

Всички турнири 18 място
Шампионат 23 място
Националната купа 8 място
Евротурнири -

Арсен Димитров е роден на 21 ноември 1920 г. Започва кариерата си в кварталния столичен отбор „Победа“ от „Красна поляна“. Като noщенски служител преминава през 1943 г. в тима на втородивизионния „Княз Кирил“, а след обединението през 1944 г. на този клуб с Левски София облича синята фланелка, с която играе непрекъснато до 1953 г., или общо 9 сезона. Участва в 105 шампионатни мача с 49 отбелязани гола, 29 мача за Купата и 19 гола. Шампион е на България 5 пъти (1946, 1947, 1949, 1950 и 1953 г.), а носител на Купата на страната - 4 пъти (1946, 1947, 1949 и 1950 г.). За „А“ националния отбор има 1 мач с 1 гол (срещу Унгария в София 1:1 през 1950 г.).

Нисък на ръст, но с много здраво телосложение, той обикновено е в „шпица“ на атаката на „Левски“ или в центъра, или вляво на нападението му. Често е упрекван за увлеченията си в солова игра, но в много случаи това е най-силното му оръжие. Невероятният му дрибъл и рязък демараж с честа смяна на посоката на атаката обезкуражават и най-добрите бранители у нас.

Но това, с което Ацето ще се помни завинаги, е пределната мобилизация, с която играе в решителните мачове, и то в минутите, когато всичко изглежда загубено. Така на втория финал за Купата на Съветската армия през 1949 г., когато до 56-ата минута ЦСКА води с 2:0, той само за 3 минути вкарва 2 гола и изравнява до 2:2. А в третия решителен мач от финала именно неговата настойчивост и съобразителност в продълженията донасят победата на „Левски“ с 2:1, а с това - и купата.

Почина на 22 юли 1991 г.