Александър Христов (Шкубата) |
||
---|---|---|
Националност | България | |
Роден | - | |
Пост | защитник | |
Юноша на | - |
Кариера в Левски |
||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Шампионат | Нац. купа | Евротурнири | Други | Общо | |||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | |
1921/1922 | 10 | 0 | - | - | - | - | - | - | 10 | 0 |
1922/1923 | 8 | 0 | - | - | - | - | - | - | 8 | 0 |
1923/1924 | 12 | 0 | - | - | - | - | - | - | 12 | 0 |
1924/1925 | 17 | 0 | - | - | - | - | - | - | 17 | 0 |
1925/1926 | 9 | 0 | - | - | - | - | - | - | 9 | 0 |
1926/1927 | 9 | 0 | - | - | - | - | - | - | 9 | 0 |
1927/1928 | 4 | 0 | - | - | - | - | - | - | 4 | 0 |
1928/1929 | - | - | - | - | - | - | - | - | - | - |
1929/1930 | 1 | 0 | - | - | - | - | - | - | 1 | 0 |
1930/1931 | 10 | 0 | - | - | - | - | - | - | 10 | 0 |
1931/1932 | 8 | 0 | - | - | - | - | - | - | 8 | 0 |
1932/1933 | 17 | 0 | - | - | - | - | - | - | 17 | 0 |
1933/1934 | 10 | 0 | - | - | - | - | - | - | 10 | 0 |
1934/1935 | 2 | 0 | - | - | - | - | - | - | 2 | 0 |
Всички | 117 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 117 | 0 |
Постижения с Левски |
|
---|---|
Успехи | Сезони |
Шампион на България | 1932/1933; |
Носител на купата на България | 1932/1933; |
Вечна ранглиста по мачове |
|
---|---|
Всички турнири | 114 място |
Шампионат | 75 място |
Националната купа | - |
Евротурнири | - |
Вечна ранглиста по голове |
|
---|---|
Всички турнири | - |
Шампионат | - |
Националната купа | - |
Евротурнири | - |
Александър Христов е роден на 31 май 1904 г. в София. Идва от секторния тим на „сините“ - „Скобелев“ през 1919 г. Неизменен партньор на Симеон Янков (Симето) в бековата двойка на Левски София в периода 1920 - 1934 г.
Висок, едър и на пръв поглед малко бавен, пасва като дялан камък в тима на „Левски“. Липсват му темпераментът и бързината на Симето, но в замяна на това се отличава с много добро пласиране и особено с играта при високите топки, където просто е непреодолим. За това спомагат както високият му ръст, така и феноменалният му отскок. Но главната му роля в двойка със Симеон Янков си остава умелото оставане в засада на противниковите нападатели. По това време футболният правилник повелява, че нападателите са в засада, ако пред тях няма поне двама противникови състезатели. Той е изнесеният малко по-напред защитник, от когото зависи кога и как да направи няколко крачки напред, за да попадне противникът в капана на засадата. Това Шкубата прави толкова точно и навреме, че просто в редица мачове отчайва противниците си. Кой знае, за това може би помага и професията му - зъботехник, където точността е неизменна необходимост.
Той служи вярно на „Левски“ цели 15 сезона и преживява оня знаменит миг на радост през октомври 1933 г., когато след финала за държавно първенство срещу варненския „Шипченски сокол“, спечелен с 3:1 поема като капитан на тима Царската купа в ръцете си. Именно след този мач той казва следното: „Дължа да изразя голяма благодарност на партньорите за високата дисциплина и демонстрираната игра. Най-сетне постигнахме наградата, към която толкова години протягахме ръце!“.
Това е венецът на бляскавата му кариера и след една година окачва футболните обувки на пирона. Дотогава изиграва повече от 106 шампионатни и 54 международни мача на тима. Столичен шампион е 5 пъти, а носител на купата „Улпия Сердика“ - 4 пъти. За националния „А“ тим има 7 участия.
Почина на 12 март 1992 г.