Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Германия
Резерви
  • Хелмут Роледер1
  • Гюнтер Шефер2
  • Бернд Фьорстер3
  • Карлхайнц Фьорстер4
  • Курт Нидермайер5
  • Андреас Мюлер6
  • Карл Алгьовер7
  • Херман Олихер8
  • Валтер Келш9
  • Асгейр Сигурвинсон10
  • Дан Корнелиусон11
  • Валтер Келш
    70'
    Петер Райхерт
  • Андреас Мюлер
    70'
    Томас Кемпе
треньори
Хелмут Бентхаус

сряда, 28 септември 1983 година, 18:30 часа

Купа на УЕФА - 1/32 финал (втори мач)

Стадион "Васил Левски", София, ~ 65 000 зрители

Главен съдия: Роджър Схутерс (Белгия)

  • няма
  • Асгейр Сигурвинсон90'
  • Карлхайнц Фьорстер10'
  • Бернд Фьорстер47'
  • Томас Кемпе82'

Левски побеждава с 1:0 Щутгарт в мач реванш от 1/32 финал на Купа на УЕФА 1983/84 игран на 28 септември 1983 г. на стадион "Васил Левски" в София. Попадението за „сините“ е дело на Михаил Вълчев (89'). Треньорът Васил Методиев използва следния състав: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Веселин Балевски, Петър Петров, Николай Илиев, Григор Григоров, Руси Гочев (61' – Михаил Вълчев), Наско Сираков, Красимир Чавдаров (58' – Пламен Цветков), Емил Спасов, Божидар Искренов.

ТРИУМФ В 90-АТА МИНУТА!

Огромният интерес към мача в София бе напълно обясним. Всички тайно се надяваха, че въпреки класата на съперника от Бундеслигата „сините“ ще успеят да прескочат високата бариера. Противно на някои очаквания обаче треньорът съвсем нямаше намерение да се впуска в атаки, а заложи на подчертано предпазлива тактика с продължително разиграване на топката и постепенни нападения. Затова се и създаде впечатлението, че в доста периоди от срещата гостите владеят инициативата, а „Левски“ се е отдръпнал в защита. Все пак не биваше да се забравя и щурмът предишната година срещу „Севиля“, който се оказа чисто самоубийство. Така без рискове и внимателно „сините“ приемаха играта в своето поле. А германците на свой ред се впуснаха в атаки и защитата на българите преживя не една и две опасни ситуации. И заваляха удари към Борислав Михайлов - Келш, Райхерт, Олихер стреляха от всяко положение (някои удари бяха от упор), но младият 20-годишен тогава Боби Михайлов изигра сякаш своя мач на живота. Той бе истинска непреодолима преграда за немските атаки и доведе до отчаяние съперниците. Методиев отново пусна Михаил Вълчев по-късно и снайперистът пак демонстрира удивителния си нюх към гола. Играта на нерви достигна своя връх в последните минути, когато германците, нямайки какво да губят, тръгнаха в атаки „вабанк“. И в 90-ата минута Вълчев умело се пребори с двама защитници и технично промуши топката под плонжа на излезлия Роледер - 1:0 за „Левски“. Стадионът изригна от радост! Такова въодушевление не се помнеше от паметните мачове срещу Аякс (Амстердам), „Барселона“ и Атлетико (Мадрид). А това бе първото елиминиране на „Щутгарт“ от „Левски“...

След мача президентът на германския клуб Герхард-Майер Форфелдер, който сега вече е президент на Германския футболен съюз, призна: „Щутгарт“ изигра в София най-хубавия си мач през този сезон. Затова аз не се ядосвам от резултата. Пожелавам на „Левски“ още по-големи успехи в турнира на УЕФА. Той беше достоен за уважение наш съперник. Един силен отбор, който умее да прилага желязна тактическа дисциплина. Искам да благодаря и за изключителното гостоприемство. Били сме на много места, но за първи път ни посрещат с такова голямо внимание.“ Треньорът на „Щутгарт“ Хелмут Бентхаус с огорчение сподели: „Много съм тъжен. Бяхме елиминирани. Показахме, че на чужд терен играем много по-добре. Доволен съм и от организацията на игра, и от всички мои футболисти. Още в първите десетина минути можехме да решим мача в наша полза, но отново ни попречи нашата стара слабост да не съумяваме да бележим от чисти голови позиции. Шансът също ни изневери, а и Михайлов, сякаш беше запечатал вратата си. Във футбола не красотата в играта, а головете определят победителя. Поздравявам колегата Методиев и желая на отбора му успех в следващите изпитания.“ А самият Васил Методиев преливаше от радост: „Това е най-щастливият ден в моята кариера! Безкрайно съм доволен, че отстранихме такъв голям отбор, който тук игра много по-силно, отколкото в Щутгарт. Както в първия мач щастието беше на тяхна страна, сега то споходи нас. „Левски“ игра сковано, загубихме играта във въздуха, слаба бе й средната ни линия. До влизането на Вълчев и контраатаката ни не бе ефективна. Бяхме длъжни най-напред да пазим вратата си, а след това да търсим победата - сполучихме!“

Левски - дългият път към Европа | Румен Пайташев