 |
||
|
||
 |
 |
 |
|
|||
|
||||
Левски-Спартак (София) |
|
|
|
||
|
|
|||
неделя, 17 октомври 1982 година, 15:00 часа
"А" Републиканска футболна група - 8 кръг
Стадион "Юрий Гагарин", Варна, ~ 20 000 зрители
Главен съдия: Димитър Шарлачки (Дупница)
|
|
|
||||||||||||||
Левски и Черно море (Варна) завършват 1:1 в мач от 8-и кръг на "А" Републиканска футболна група 1982/83 игран на 17 октомври 1982 г. на стадион "Юрий Гагарин" във Варна. Попадението за „сините“ е дело на Емил Спасов. Треньорът Добромир Жечев използва следния състав: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Веселин Балевски, Красимир Коев, Николай Грънчаров, Григор Григоров, Емил Велев, Наско Сираков, Петър Курдов, Емил Спасов, Христо Денчев (53' – Божидар Искренов).
И пролетният двубой завърши 1:1, но тогава интригата не бе така завладяваща, защото черноморци не намериха достатъчно съпротивителни сили. Този път тяхната мобилизация бе на желаното равнище и те не се отказаха от борбата до последния съдийски сигнал. Друг е въпросът, че след първоначалният тотален натиск – с обходни маневри и разнообразни действия на Рафиев, Ганев, Вълков, с атаки от втора позиция на Диамандиев и Атанасов (най-добрият футболист на терена!), с респектиращи намеси на бранителите пред сигурния Манолков, домакините трябваше да признаят умението на „сините“ да балансират везните. То дойде най-вече от подвижната и рационална игра на четиримата им полузащитници Спасов, Григоров, Велев и Сираков, които бързо затваряха подстъпите към вратата на Михайлов или устремно тръгваха към противниковата.
Така Сираков предизвика дузпата, която сякаш прекърши вдъхновението на черноморци и вля допълнителна увереност и дързост в действията на гостите. Отбраната им, пресирайки варненските нападатели в 20-те метра пред Михайлов, укрепна и головите възможности бяха намалени до минимум. Как трябва да се действа при такава обстановка показа Ганев, който, получил топката от Бакърджиев, стремително нахлу в наказателното поле и предостави възможността на Атанасов да стреля от бялата точка. Равенството в резултата бе справедлив завършек на напрегната и трудна битка, която и двата отбора водиха с жар и непримиримост.
Част от 20-хилядната публика прие невъздържано някои решения на съдията Д. Шарлачки, който с нищо не ощети домакините. За жалост имаше и състезатели като Светозаров и Дончев например, чието поведение излезе от нормите на доброто възпитание и бе опасна искра в нажежената обстановка. Разбираме огромното им желание за победа (доказаха го със сърцатата си игра!), но то не ги освобождава от задължението да бъдат спортсмени на терена!