 |
Левски-Спартак (София) |
|
|
||
 |
 |
 |
|
|||
|
||||
|
||
|
||
|
|
|||
неделя, 23 септември 1979 година, 16:30 часа
"А" Републиканска футболна група - 7 кръг
Стадион "Левски", София, ~ 8 000 зрители
Главен съдия: Костадин Вангелов (София)
|
|
|
||||||||||||||
Левски и Черно море (Варна) завършват 2:2 в мач от 7-и кръг на "А" Републиканска футболна група 1979/80 игран на 23 септември 1979 г. на стадион "Левски" в София. Голмайстори за „сините“ са Войн Войнов и Павел Панов. Треньорът Иван Вуцов използва следния състав: Стефан Стайков, Валери Греков, Иван Тишански, Стефан Аладжов, Владимир Николчев, Тодор Барзов (85' – Бранимир Кочев), Руси Гочев, Емил Спасов, Йордан Йорданов, Павел Панов, Красимир Борисов (53' – Войн Войнов).
След поредица от безлични игри и загуби „Левски-Спартак“ събра достатъчно сили, за да напомни в някои моменти, че той е шампионът. По-високата мобилизация от предишните срещи („Черно море“ винаги е бил подходящ дразнител за това!) бе в основата на увеличената настойчивост и острота на атаките, на разнообразието и непримиримостта, въпреки неблагоприятното начало. Но нека специално отбележим: напрегнатият характер и обратите в играта не попречиха на сините да се държат като истински спортсмени! А им бе трудно, защото срещнаха един твърд и енергичен съперник, който бе решил да изрази уважението си към тях в безпощадна борба.
И ако главният съдия К. Вангелов не бе толкова загрижен за своите съграждани, играта, а и резултатът можеха да бъдат по-други. Първият гол за „Левски-Спартак“ бе отбелязан след несъществуващо нарушение пред наказателното поле на „Черно море“ (Манолков пък сгреши, като се опита да улови влажната топка!), вторият – при атака, започнала с фаул срещу Светозаров. Това не бива обаче да оправдава необяснимата плахост у някои състезатели, която им попречи да действат по-категорично срещу неуверените защитници на домакините и която бе предпоставка за многобройните пробиви дълбоко в тила на варненци.
В какво бе силата на гостите? В боевата настройка и усърдието на всички играчи без изключение, в движението и взаимопомощта, в разумното владеене на топката. Най-ярка илюстрация на това бе голът на Дончев: бързата и прецизна комбинация бе завършена хладнокръвно и майсторски. Пример за всеотдайност даваше капитанът на отбора. Б. Колев бе несъмнено най-добрият играч на терена: пресече десетки опасни набези на домакините, бе с железни нерви в онази 89-та минута, когато трябваше да реши съдбата на двубоя! Подобни думи могат да се кажат за Ив. Дончев, много силен бе Иванов, полезно действаха Т. Йорданов, Светозаров, Богомилов, Марев, Рафиев.
Не бихме искали да подминем и една съществена подробност. Срещата трябваше да бъде ръководена от В. Цончев от В. Търново. Той бе на мача, но като… зрител (!?) Не е знаел, че поради гостуването си в Турция е бил сменен. А е пристигнал в София в деня преди мача.
Снимки: интернет