Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

По традиция срещите между „Черно море“ и „Левски-Спартак“ преминават оспорвано, интересно и привличат многобройна публика. Така бе и в неделя. На стадион „Ю. Гагарин“ дойдоха повече от 20 хиляди зрители и те станаха свидетели на една от най-добрите през този сезон игри на черноморци, която заслужено им донесе убедителна победа. А гостите с някои съществени промени в състава не предявиха силни и убедителни аргументи, за да защитят голямото си име. Първото полувреме бе твърде показателно за състоянието на двата отбора. Как силно, бързо и с добро техническо майсторство и тактическо умение атакуваха черноморци и колко трудно, тежко и тромаво се отбраняваше „Левски-Спартак“! Заложили на атаката, домакините чрез Войчев, Светозаров и Милчев, при солидната подкрепа на средната линия – Богомилов, Дончев, Пейчев – непрекъснато притискаха своя съперник, държаха го в напрежение и задълго разстроиха играта му. Бранителите Марев, Иванов, Жеков и Денев, без да им е чужда мисълта за атака, умело покриваха бавните нападатели на „сините“.

С мъжество и воля за победа варненци търсеха момента да нанесат решителния си удар. И той не закъсня. В 26-та минута Богомилов с глава изпрати топката в мрежата, а в 32-та минута Пейчев със силен диагонален удар, при явно разколебаната и несъгласувана защита на гостите покачи на 2:0 за „Черно море“ (в-к „Народен спорт“: Началото на развръзката бе поставено в един твърде интересен епизод. Милчев засече топката с глава и я насочи към Стайков, Николов изпревари вратаря си и я отби от голлинията, тя обаче попадна у Богомилов, който също с глава простреля незащитения от никого ъгъл). Преди, а още повече и след головете „Левски-Спартак“ не можа да внесе ред в организацията на атаките. Много усилия, старание и майсторство вложи Барзов, доста пробиви осъществи защитникът Николов, но напред хаосът продължаваше. В крайната фаза на атаката имаше безпомощност. Нямаше състезател, който да завърши по най-рационален начин нападателните акции. Станков не прояви воля в борбата със защитниците, Тодоров често губеше борбата за топката, Борисов бе бавен и неефикасен, а Войнов много бързо се загуби на терена. Повече се очакваше и от Панов. През първото полувреме и по-голямата част на второто превесът на черноморци бе явен. Той се изрази и в повечето удари към вратата, докато гостите до почивката само веднъж чрез Панов (в 30-та минута след пряк свободен удар) затрудниха Велинов.

В началото на второто полувреме срещата поизмени малко облика си. Отборът на „Левски-Спартак“ бе анализирал слабостите си. Борисов напусна фланга, заздрави средната линия и възстанови връзката между нападателите и защитниците. Контраатаките вече носеха по-организиран характер и пред отбора се откриха някои добри възможности. Но, колкото и невероятно да звучи, един опитен играч като Панов не улучи целта на празна врата (в 51-та минута). После пак същият състезател (в 61- та минута) стреля силно с глава, но не изненада Велинов, който майсторски изби. Едва в 88-та минута Тодоров успя отблизо да отбележи почетния гол. Но в самия край футболистите от София оголиха тила си, Рафиев нахлу вдясно, вдигна високо и Милчев зафиксира 3:1 за „Черно море“. Заслужена победа, плод на пълна мобилизация на силите. „Черно море“, както и в други срещи, взе на въоръжение атакуващия стил. Но сега вече с по-високи реализаторски способности, с настроение и самочувствие, отборът завоюва хубав успех, като надигра категорично съперника си.