|
||
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
|||
|
|
||||
Левски-Спартак (София) |
||
|
|
||
|
|
|||
петък, 03 април 1970 година, 16:30 часа
"А" Републиканска футболна група - 20 кръг
Стадион "Юрий Гагарин", Варна, ~ 38 000 зрители
Главен съдия: Кирил Кръстев (София)
Левски побеждава с 1:0 Черно море (Варна) в мач от 20-и кръг на "А" Републиканска футболна група 1969/70 игран на 3 април 1970 г. на стадион "Юрий Гагарин" във Варна. Попадението за „сините“ е дело на Павел Панов. Треньорът Йончо Арсов използва следния състав: Георги Каменски, Милко Гайдарски, Георги Тодоров, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Стоичко Пешев, Петър Кирилов, Иван Стоянов, Павел Панов, Никола Котков (60' – Янко Кирилов), Васил Митков.
Изтичаше 82-та минута. Столичните футболисти получиха правото на свободен удар. Панов стреля силно. Топката прелетя край Иванов, но черноморецът не можа да реагира точно и да я отбие, а само я отклони от пътя й. Нинов бе безпомощен – 1:0 за „Левски-Спартак“. В съдийската стая се породи малък спор – гол или автогол? Гласовете за нападателя надделяха – голмайстор Панов.
На терена се разви динамичен мач, но състезателите като че се бяха врекли да поберат всичките негови достойнства в полето между двете дъги на наказателните полета. Имаше и сполучливи двойни подавания, и доста хубави многоходови комбинации, и опасни самостоятелни пробиви (Митев и Георгиев, П. Кирилов и Панов), но всичко хубаво завършваше до дъгите. До 33-та мин. без нито един удар към Нинов и Каменски!
Изобщо до края на първото полувреме имаше само две положения, които раздвижиха трибуните: – след ъглов удар на Котков топката бе отбита и Пешев (много активен през цялата среща) стреля към опразнената от Нинов врата, но там Колев (с отлична оценка и в този мач) изби от голлинията; – в движение Митев вдигна от дясно и Георгиев засече точно топката с глава, но Каменски изби с отличен рефлекс.
След почивката приливи и отливи имаше и в играта на домакините, и на гостите. В действията на столичани имаше повече лекота и точност. Но и те лесно губеха топката в крайната фаза на атаката, и те избираха най-сложното разрешение до завършващия удар при головите схватки.



