Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Стадион „Юрий Гагарин“ се „задушаваше“ от публика. Повече от 50 000 любители на футболната игра бяха препълнили трибуните. Мнозина се бяха задоволили да слушат част от мача по радиото, защото нямаха възможност да влязат в препълнения стадион. Но тези, които бяха успели да влязат в него наблюдаваха един красив и мъжествен футболен спектакъл. Срещите на „Черно море“ с „Левски“ и „Спартак“ са били винаги оспорвани. Така беше и вчера. Само че домакините вчера срещнаха един обединен и още по-силен противник.

Още след първия съдийски сигнал на Бечиров двата отбора наложиха много бързо темпо. Топката непрекъснато летеше от врата към врата и поставяше пред изпитание двете отбрани. Нещо в поведенията на двата отбора направи особено впечатление. Докато можеше да се очаква, че „Левски-Спартак“ ще играе малко по-сковано и предпазливо с оглед на това, че една евентуална загуба би се отразила зле в борбата им за шампионската титла, гостите от София излязоха и се бориха на терена с блестящ запас от психическа сила. В действията им не се забеляза нервност и прибързаност.

Обратно се получи с отбора на домакините. Изходът от мача за тях не беше от голямо значение и те би трябвало да отпуснат нервите си, да играят по-спокойно. Може би и затова гостите успяха да наложат лек превес в почти всички линии. Особено полезна за отбора бе работливата тройка на Костов, Кирилов, Стоянов, която овладя по-бързо центъра на игрището и той бе удобен плацдарм за най-разнообразни атаки – остри флангови настъпления, масирана централна ударна сила, в челото на която беше Аспарухов.

Домакините отвърнаха с борбеност и бързина. Те компенсираха липсата на някои технически качества с настойчива борба за първа топка. Отборът демонстрира добра физическа подготовка и желание за достойно представяне, но действията им не бяха достатъчно добре организирани. Отбраната, където видяхме капитана Василев (той често отиваше на помощ на колегите си от нападението), младия Колев и ветерана Боснов, действаше еластично, точно и успяваше да държи на разстояние опасните софийски нападатели.

Нинов се намесваше навреме в критичните мигове пред вратата си и през целия мач не позволи на топката да се озове в мрежата. Билялов и Аспарухов са традиционните противници в мачовете на „Черно море“ с бившия „Левски“. За чест на варненския състезател трябва да се отбележи, че и във вчерашната си среща със силния български футболист той прояви добрите си качества и излезе с достойнство от двубоя.

Нападателната гарнитура на варненци беше доста маневрена, но беззъба. Нейната задача бе изключително затруднена от наличността на противникови бранители от висока класа, обличащи досега неведнъж фланелката с национален герб (впрочем, в отбора на „Левски-Спартак“ имаше седем национали). Георгиев и Богомилов не можаха да направят нещо особено по фланговете. Нападателите в средата също мъчно си кореспондираха. Разбира се за това не бяха виновни само нападателите.

Вчера „Черно море“ нямаше добра средна линия, и от отбрана в контраатака се преминаваше трудно. Смяната на Манов със Стоянов закъсня, но пък и не допринесе особено много за освежаване на нападението. Към 60 мин. домакините най-после се освободиха от нервното напрежение и започнаха да играят по-точно. Но беше късничко. Гостите не правеха сметка да се предават, пък и запасът от физически сили се изчерпваше. Двата тима се бориха мъжествено и всеки отбор можеше да отнесе със себе си победата.