|
|
сряда, 20 септември 1967 година
Купа на носителите на купи - 1/16 финал (първи мач)
Стадион "Сан Сиро", Милано, ~ 40 000 зрители
Главен съдия: Константин Зечевич (Югославия)
Левски губи с 1:5 от Милан (Милано) в първи мач от 1/16 финал на Купа на носителите на купи 1967/68 игран на 20 септември 1967 г. на стадион "Сан Сиро" в Милано. Попадението за „сините“ е дело на Георги Аспарухов. Треньорът Кръстьо Чакъров използва следния състав: Бисер Михайлов, Стоичко Пешев, Иван Вуцов, Иван Здравков, Кирил Ивков, Георги Георгиев, Янко Кирилов, Георги Соколов, Георги Аспарухов, Христо Илиев, Александър Костов.
НЕРЕО РОКО: „АСПАРУХОВ Е ЦЕНТЪР-НАПАДАТЕЛЯТ НА МОИТЕ МЕЧТИ!“
През сезон 1966/1967 „Левски“ не игра в турнирите, тъй като не бе нито шампион, нито носител на купата. А през 1967 г. „сините“ дебютираха в турнира за КНК като носители на купата. Жребият още в първия кръг обаче бе безмилостен към тях - „Милан“. „Червено-черните“ начело с фамозния си треньор Нерео Роко вече бяха вдигали Купата на шампионите през 1963 г., а в състава си имаха звезди като „Златното момче на италианския футбол“ Джани Ривера, Хамрин, Трапатони, Шнелингер, Сормани...
Преди мача Роко предрече победа на своя отбор с три гола и позна дори с добавка, но до нея италианците не стигнаха толкова лесно. След равностойно начало кулминацията на двубоя бе в 25-ата минута, когато удар на Георги Аспарухов с глава мина под плонжа на вратаря Кудичини, топката се отби от страничния стълб и се отърколи някъде около голлинията и малко зад нея, когато Шнелингер я изби. Гол? Не, съдията Зечевич даде знак играта да продължи... „Милан“ тогава също беше велик отбор и ние с известно притеснение стъпихме на терена на прочутия стадион „Сан Сиро“, където са прекланяли глави големи отбори - споделя Сашо Костов. - Що се отнася до спорната ситуация, тя и сега за мен е безспорен гол, който не трябваше да се отменя. Признавам, че сигурио и да бяхме повели с 1:0, „Милан“ пак щеше да спечели, защото италиянците чувствително ни превъзхождаха и нямаха нужда от съдийска подкрепа. Меци Веселинов проби отдясно и вдигна топката на Гунди, който в типичен стил с глава я изпрати зад голлинията, а Шнелингер успя да я извади отвътре. Знаменитият германски бранител Шнелингер действаше срещу Жоро Соколов, но Соколето толкова го изтормози с финтовсте си. че русокосият защитник бе изваден от равновесие и започна често да го поваля на земята.“
Така или иначе първото полувреме завърши 0:0 и това съвсем не говореше добре за прочутия „Милан“. Скъпоплнтените звезди явно се стреснаха и веднага след почивката свиха обръч около вратата ни Бисер Михайлов. И само за две минути набързо поведоха с 2:0. Очертаваше се тежко продължение за Левски София, но тук за кой ли път Аспарухов доказа голямата си класа. С ефектен гол той намали разликата и отново свали звездите на съперника на земята. Това 2:1 за „Милан“ се запази 14 минути преди края и може би „сините“ сметнаха, че ще се завърнат в София с минимална загуба. Сапуненият мехур на илюзиите им рухна с нови голове на Хамрин и Анкуилети (десният бек!) - два, за да се стигне до конфузното 1:5.
Внушителната загуба на „Левски“ не попречи на прочутия Нерео Роко да оцени изключителната класа на Аспарухов и тогава той произнесе за него думите, останали завинаги в историята: „Това е център-нападателят на моите мечти. Бих дал много, за да го имам в отбора си.“ Но Роко направи и всичко, което е възможно, за да премине Гунди в „Милан“. Ето и разказът на съпругата му Величка за събитията, случили се в Милано на следващия ден след мача: „В луксозна сладкарница и в мое присъствие хора от ръководството на „Милан“ (присъстваха също Чезаре Малдини и Шнелингер) предложиха на Георги 500 000 долара на ръка веднага, плюс месечно възнаграждение от 2000 долара, равно на заплатите на най-скъпите звезди в италианския отбор - Ривера и Шнелингер. Освен това от 600 до 1500 долара премии на мач, безплатно жилище и автомобил. Предложението беше зашеметяващо! Всички бяха уверени, че мисията им ще се увенчае с успех, тъй като дотогава нито един световноизвестен футболист не бе отказвал предложение от „Милан“. Именно затова и удивлението им бе голямо, когато Георги им отказа. Той им заяви, че в България има двегодишен син и заради него не би напуснал страната. Италианците само махнаха с ръка и отсякоха, че това е тяхна грижа и най-много след месец синът ни Андрей ще пристигне без проблеми в Милано. После те увеличиха сумата, но когато отказът бе окончателен, просто не можеха да повярват, че толкова примамлив договор няма да бъде подписан.“
Дори и по този начин италианците не можаха да възпрат устрема на Гунди. |
Много е казвано и писано за предположенията какво щеше да бъде Гунди, ако бе преминал в „Бенфика“, „Милан“ или „Интер“, който също извади 300 000 долара за подписа му. „Аспарухов в „Интер“ - гърмяха вестниците в Югославия, споменавайки за въпросната сума, а тогава у нас за тези неща се говореше тайно, шепнешком. А за времето си това бяха много пари! Само за сравнение - „треньорът - магьосник“ Хеленио Херера премина от „Барселона“ в „Интер“ за 100 000 долара през 1960 г., а когато бе на върха на славата си в средата на 60-те години взимаше на сезон по около 500 000 долара. Нека чуем отново Иван Вуцов, който в онези години бе един от най-близките му приятели: „Гунди беше и си остана едно голямо дете, човек с отворено към всички сърце и богата душевност. Непринудено печелеше симпатии и приятели, затова бе и любимец на всички. Той бе истински дар Божи! Сякаш Господ му дал повече от останалите, неговият талант бе като рядко срещан диамант. Жалко, че в тогавашната затворена система той нямаше шанс да играе в чужбина, а една стока се оценява най-добре на външния пазар. Той остана почти скрит за европейските специалисти и малцина го видяха като Нерео Роко и Бела Гутман, понеже „Левски“ игра съответно с „Милан“ и „Бенфика“. Но именно те, които бяха най-големите за времето си светила, веднага го оцениха. А известните думи на Роко въобще не бяха само комплимент, а истинско признание за класата му.“