|
|
неделя, 12 септември 1965 година
Купа на европейските шампиони - 1/16 финал (първи мач)
Олимпийски стадион, Стокхолм, 3 311 зрители
Главен съдия: Йосиф Анет (Белгия)
Левски губи с 1:2 от Юргорден (Стокхолм) в първи мач от 1/16 финал на Купа на европейските шампиони 1965/66 игран на 12 септември 1965 г. на олимпийски стадион в Стокхолм. Попадението за „сините“ е дело на Георги Соколов. Треньорът Рудолф Витлачил използва следния състав: Бисер Михайлов, Иван Здравков, Иван Вуцов, Георги Георгиев, Малин Иванов, Георги Златков, Александър Манолов, Стефан Абаджиев, Георги Аспарухов, Георги Соколов, Александър Костов.
СОКОЛОВ ВКАРВА ПЪРВИЯ ГОЛ В ЕВРОПА
По време на първия мач в Стокхолм времето е слънчево, но теренът е разкалян от падналия преди това дъжд. Това обаче не пречи на „сините“ дебютанти да вземат инициативата в свои ръце и още в 8-ата минута Георги Соколов бележи първия гол за Левски София в историята на европейските клубни турнири. Сметката вече е открита! Домакините реагират като ужилени, упражняват натиск и с два гола на Нилсон (по един преди и след почивката) стигат до победното 2:1, което оставя много въпросителни за реванша в София. Години по-късно в разговор с мен Александър Костов сподели: „Този двубой ще го запомня с нещо невиждано дотогава у нас. Щом пристигнахме на известния стадион „Росунда“, пред него беше пълно с леки коли, а когато влязохме вътре, видяхме, че на трибуните има около 400 - 500 души. С други думи - почти всеки от зрителите бе дошъл със собствения си автомобил. Този факт направо ни порази, защото през 1965 г. колите в България се брояха на пръсти. Що се отнася до мача, паднахме минимално не без помощта и на съдията и когато шведите дойдоха в София, вече знаехме с кого си имаме работа.“ Този мач обаче е известен и с един твърде куриозен епизод. Преди началото на мача в съблекалнята на „Левски“ влиза посланикът ни в Швеция Лалю Ганчев, придружен от трима души охрана. Мислейки, че ще окуражи играчите, той им казва нещо от рода на: „Как е, момчета, спокойно!“. В същия миг треньорът Рудолф Витлачил гневно го хваща за яката на шлифера, с който е облечен посланикът и с викове „Вон, вон!“, го изхвърля от съблекалнята. Настава конфузна ситуация, при която играчите обясняват на треньора, че това е българският посланик в Швеция. „Тука аз посланик!“ - вика ядосано на развален българо-чешки език Витлачил. Въпреки неприятния инцидент, след мача възпитаният Ганчев изчаква треньора и му се извинява, тъй като не е знаел порядките. „Няма нищо, всичко наред!“ - свойски го потупва по рамото Рудолф Витлачил и с това недоразуменията са изгладени. И днес подобен инцидент би бил доста неприятен, а в онези години можеше да има направо непредвидими последици, независимо от факта, че Витлачил бе чужденец. Затова и прави чест на посланик Ганчев, че не е взел случилото се твърде на сериозно.
Що се отнася до Витлачил - един от най-успешните треньори на „Левски“ в Европа - нека чуем за него мнението на сегашния изпълнителен директор на Българския футболен съюз Иван Вуцов: „Витлачил имаше голям принос за успехите ни. Той притежаваше огромен опит и неслучайно стана втори в света с Чехословакия през 1962 г. в Чили и втори на олимпийския футболен турнир през 1964 г. в Токио. Витлачил бе не само отличен специалист, при когото всяка тренировка бе различна, но педагог и тънък психолог. Бързо опозна характерите ни и умееше да ни мотивира и обедини. В минутите преди важен мач успокояваше предстартовата треска в Георги Соколов и едновременно с това имиулсираше и катализираше дремещия гений в Гунди. Беше истински пълководец е маршалски жезъл!“
След загубата с 1:2 на летището в Стокхолм Георги Аспарухов казва многозначително: „В София ще елиминираме „Юргорден" и ще минем в следващия кръг на турнира. Но защо трябва да чакаме реванша, когато можехме и тук да спечелим мача и да решим въпроса? Защо все така става - да разчитаме на победи у дома, за да компенсираме загубите навън? Който е силен, той побеждава и навън, така ще го уважават хората, така се създава международен престиж. Имам предвид реални възможности, каквито ние имахме срещу „Юргорден”,”Още тогава, преди 36 години, в зората на европейското клубно участие на „сините“, гениалният футболист бе прозрял една проста истина, която е непреходна във времето.