Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Левски (София) Черно море (Варна)
Голове домакин Голове гост
България
Резерви
  • Симеон Нинов1
  • Димитър Боснов2
  • Янко Атанасов3
  • Владимир Грозданов4
  • Абил Билялов5
  • Стефан Янев6
  • Андрей Стоянов7
  • Стоян Георгиев8
  • Здравко Митев9
  • Стефан Богомилов10
  • Никола Димитров11
треньори
Иван Моканов

неделя, 12 декември 1965 година, 14:00 часа

"А" Републиканска футболна група - 14 кръг

Стадион "Левски", София, ~ 25 000 зрители

Главен съдия: Георги Христов (София)

Левски и Черно море (Варна) завършват 1:1 в мач от 14-и кръг на "А" Републиканска футболна група 1965/66 игран на 12 декември 1965 г. на стадион "Левски" в София. Попадението за „сините“ е дело на Христо Илиев (10'). Треньорът Рудолф Витлачил използва следния състав: Борис Александров, Иван Здравков, Иван Вуцов, Малин Иванов, Георги Златков, Александър Манолов, Симеон Николов, Стефан Абаджиев, Георги Аспарухов, Христо Илиев, Александър Костов.

„Сините“ пристигнаха от Лисабон в събота вечерта и се предполагаше, че ще излязат поизморени в неделната среща. Но играта им през първото полувреме бе свежа, напориста и направо казано – добра. Тогава падна и голът в тяхна полза, отбелязан от Илиев в 10-та мин. след чудесен пас на Аспарухов.

От тук нататък се създадоха и други голови положения, но пролича неумението на нападателите на „Левски“ да се противопоставят на изкуствените засади на черноморци. За това съществуват два класически начина: или да подадеш топката в коридор на стартирал напред партньор или пък сам да поемеш с топка в краката към противниковата врата. „Левски“ разполага с играчи способни и на едното, и на другото, но те вместо да сторят това се стъписаха пред изкуствените засади.

Това е неоправдано за зрели, опитни футболисти. И тъй като картината не се промени и през второто полувреме, когато вече започна да се чувства и умората, „Левски“ си остана само с гола на Илиев.

Черноморци се бориха упорито, много тичаха, много сили хвърлиха, но в играта им не съществуваше порядък. Може да се каже, че те не съумяха да избродират нито една комбинация, която да се запомни. Те обаче успяха да оползотворят единственото си голово положение в мача. Това стана в 72 мин., когато Богомилов изпълни свободен удар от 30 метра. Александров плонжира и отби топката, а Димитров я докопа и изпрати в мрежата. Гостите воюваха за всяка топка с похвална амбиция и старание, с подчертан коректен тон.

Няколко думи за Д. Цанев. На страничния съдия това му е преди всичко работата – през 90-те мин. да бъде внимателен и при комплицираните положения да вдигне или не вдигне флага (става дума за засадата). И ако и това не може да свърши както трябва, какъв съдия е той? А ето, че Д. Цанев просто галопираше в своите грешки при определянето на засадите и трудно може да се каже кого повече ощети, защото и двата отбора могат да посочат куп аргументи в своя полза. С вчерашните свои действия Д. Цанев постави под съмнение квалификацията си на съдия от „А“ РФГ.


в-к „Народен спорт“ (бр. 148, 13.12.1965 г.)