Динамо (София) |
||
|
|
||
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
|||
|
||||
|
||
|
|
|||
събота, 26 март 1955 година, 16:00 часа
"А" Републиканска футболна група - 4 кръг
Стадион "Васил Левски", София, ~ 40 000 зрители
Главен съдия: Петър Джонев (Пловдив)
|
|
|
||||||||||||||
Левски губи с 1:2 от ВМС (Сталин) в мач от 4-ти кръг на "А" Републиканска футболна група 1955 игран на 26 март 1955 г. на стадион "Васил Левски" в София. Попадението за „сините“ е дело на Христо Илиев. Треньорът Васил Спасов използва следния състав: Христо Томов, Александър Кръстев, Иван Димчев, Димитър Димитров, Атанас Цанов, Тодор Такев, Светослав Калчев (46' – Кирил Александров), Димитър Попдимитров, Димо Печеников, Пею Пеев, Христо Илиев.
В напрегната среща двата отбора показаха игра със сполучливи опити за опасна стрелба във вратите, в някои случаи отдалеч – Печеников, Лулчев, Ковачев, Такев. Пръв очерта по-дейни напредвания „Динамо“. В 30-те минути на първото полувреме домакините имаха превес, темпото на играта бе високо. Така трябва да протичат шампионатните мачове! За хилядите трудещи се, дошли да наблюдават борбата на два изтъкнати отбора, развоят на мача бе наистина интересен. Опасностите се редяха и пред двете врати.
Отборът на ВМС бе погледнал по-правилно на тактическата си постановка. Защитниците не обработваха излишно топката, чистеха я с дълги, накъсани подавания и така пренасяха играта пред другата врата. Моряците бяха помислили и за овладяване средата на терена. Там действаше показващият явно подобрена форма капитан на отбора Ковачев. Той бе деен организатор на отбраната и нападението. В предната си линия обаче ВМС нямаше в този мач полезен щурмовак в лицето на Богданов. Той отстъпваше пред младите Лулчев, Киров и др.
В строежа на играта динамовци показаха по-добра спойка, но те се увличаха в прекалени комбинации. Игровата обстановка се променяше, противниковата отбрана получаваше възможност да се прегрупира. Затова и надмощието в определени моменти на мача не бе оползотворено.
Автор на единствения гол за „Динамо“ бе младият Илиев. Заслуга за откриването на резултата има обаче и Печеников. Обикновено той играеше изтеглен надясно. Така в 37-та мин. той проби през левия фланг на отбраната на ВМС, прехвърли пред вратата, Илиев стреля, топката бе отбита. Илиев обаче е поривист нападател. Той има усет към изгодните положения, за това се бе врязал към вратарското поле. Макар и в неудобно положение с гръб към вратата, той посрещна отбитата топка и я прати в мрежата. Две минути преди края на полувремето Димчев ненужно изпрати отдалеч топката в ъглов удар, а когато това наказание бе изпълнено, Лулчев скочи по-високо от всички и умно заби топката с глава във вратата.
Стопроцентова възможност за втори гол в полза на „Динамо“ бе правилно отсъденият в 79-та мин. 11-метров удар. Без да се съсредоточи достатъчно Пеев би в ръцете на сигурно играещият Дервентски. Опасността бе отстранена. Това беше психологическият момент на мача. Това помогна за ново мобилизиране в отбора на моряците. Пак две минути преди края на полувремето, Досев се провря умело с топката напред, видя напусналия вратата си Томов и го прехвърли – топката спря в левия горен ъгъл на мрежата. ВМС спечели заслужена победа.
Похвална бе подвижната устремна игра на двата отбора до почивката. Във второто полувреме обаче тя стана отпусната. Очевидно недостатъчна е досегашната физическа подготовка. Работата в това отношение трябва да се засили. Повече внимание да се обърне и на техническото умение, както и на моралната устойчивост на отборите. Инициативата в един мач е празна подробност, щом не се използва! Ето един пример: „Динамо“ имаше надмощие в първата половина на играта, получи за своя отбор 6 ъглови удара, отсъден му бе и 11-метров удар, а постигна всичко един гол. ВМС използва по-пълноценно развоя на играта: от три ъглови удара, един завърши с гол, а при по-осмислената си, опростена, но полезна игра отбеляза и втори гол.
Опасен сигнал са някои лоши прояви на Илиев (а той е национален състезател!), излагащо бе провинението на Пеев, който ритна Дервентски; Пеев получи наистина наказание в мача с отстраняване от игра. Но достатъчно ли е това?... Младите състезатели трябва да бъдат пример и със спортсменско държание на терена! Насърчение и похвала заслужава съдията Джонев. Той овладя играта, ръководи я авторитетно, принципно, с верен усет. Помощниците му Т. Стоянов и А. Златарев го подкрепяха успешно.




