Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Сезон 1948/1949
Турнир М П Р З Г.Р. Т Класиране
"А" група 18 15 3 0 44:8 33 шампион
Купа на Съветската армия 6 3 3 0 16:5 - носител
Треньор Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
П Р З П Р З П Р З М П Р З
Режьо Шомлай - - - - - - - - - - - - -
Играч Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
М Г М Г М Г М Г
Борислав Цветков 18 6 6 3 - - 24 9
Стефан Методиев 17 0 4 0 - - 21 0
Иван Димчев 15 0 5 1 - - 20 1
Васил Спасов 13 8 6 4 - - 19 12
Георги Пачеджиев 13 1 5 2 - - 18 3
Йордан Томов 15 2 3 0 - - 18 2
Георги Кардашев 10 9 5 3 - - 15 12
Амедео Клева 9 0 6 0 - - 15 0
Драган Георгиев 10 1 3 0 - - 13 1
Атанас Динев 11 0 2 0 - - 13 0
Костадин Георгиев 7 0 5 1 - - 12 1
Спас Андреев 12 0 0 0 - - 12 0
Ангел Петров 10 3 1 0 - - 11 3
Арсен Димитров 7 7 3 3 - - 10 10
Любен Хранов 8 5 2 0 - - 10 5
Димитър Дойчинов 7 1 3 0 - - 10 1
Апостол Соколов 5 0 5 0 - - 10 0
Атанас Цанов 6 0 0 0 - - 6 0
Димитър Михайлов 2 0 1 0 - - 3 0
Петър Москов 1 0 1 0 - - 2 0
Стоян Ташев 1 0 0 0 - - 1 0

Сезон 1948/1949: Тимът без грешка

Отборът на Левски София през сезон 1948/1949

Във футбола, както впрочем и във всички спортове, се цени умението не само да се печели. Повече от важно е при временните неуспехи тимът бързо да се окопити, за да се избегне психологическа травма. След като през сезон 1947/48 отборът губи по нелеп начин шампионската титла, жаждата за реванш е голяма. Може би е платена и твърде сурова цена за прекомерно голямото самочувствие, с което са проведени двата финала за титлата срещу новоизлюпения вечен съперник. А и той се грижи да хвърли семето на враждата между двата клуба. След края на финала през 1948-а, капитанът на новите шампиони заявява: „Септември (това е първото име на ЦСКА) победи фашизма в България“. За да укрепне връзката между новата комунистическа власт и нейното отроче - ЦСКА, се подема кампания, чиято цел е Левски София да бъде изкаран фашистки отбор. А това е най-тежкото обвинение в онази епоха.

За щастие, мъдростта и благоразумието в дружественото ръководство (председател Никола Крушовенски) надделява бързо, и то успява да ангажира за новия футболен шампионат нов треньор - унгарския специалист Режьо Шомлай. Той се оказва освен отличен специалист, и много контактна личност и бързо намира общ език със състезателите.

Проблемите на „Левски“ обаче не спират до тук. Още през лятото на 1948 г. клубът е предупреден, че на мястото на игрище „Левски“ ще се изгражда нов Национален стадион. Това на практика означава, че отборът остава без свое игрище. По това време вече отдавна е отнето игрището на „Славия“, а стадионът на ЦДВ (старото игрище на АС 23) е в основен ремонт. Така единственият терен в София, на който могат да се играят футболни срещи, остава стадион „Юнак“, който щедро е предоставен на клуба на МВР „Спартак“.

„Левски“ изиграва за последно домакински мач на своето игрище на 18 юли 1948 г. срещу пловдивския „Славия-Ченгелов“ в четвъртфинала от държавното първенство. Кой предполага по това време, че цели 15 години най-популярният български клуб ще остане без свой стадион?

Самият стадион „Юнак“ е в окаяно състояние. Теренът му е твърд като бетон, а при най-незначителен валеж, се превръща в блато. За трибуните не си струва да се говори. Отдавна по тях няма никакви пейки и зрителите сядат направо на земята. Изключение прави главната трибуна, която е бетонна, но събира малцина зрители. Естествено, предимно от тогавашния партийно-държавен елит. Все пак, до есента на 1949 г. тимът на „Левски“ поне тренира на терена на игрище „Левски“. Но скоро е лишен и от тази възможност, като му е предоставено правото да ползва една съблекалня на игрище „Юнак“ и се подготвя на терена му заедно със състава на „Спартак“ „по график“...

През това време у нас се подготвя нова формула за провеждане на републиканския шампионат, в една общодържавна футболна група по подобие на съществуващата от 1938 до 1940 г., т.е. по системата всеки срещу всеки при разменено гостуване. Така впрочем се играе в почти всички страни в Европа.

Съобразно силата на отборите в новосъздадената „А" републиканска футболна дивизия („А“ РФД) са включени следните 10 тима: „Левски“, „Септември“ при ЦДВ, „Славия“, „Локомотив“ и „Спартак“ от София, „Ботев“ и „Спартак“ от Варна, „Славия-Ченгелов“ Пловдив, „Марек“ от Станке Димитров и „Бенковски“ от Видин.

Първият кръг се играе на 9 и 10 октомври 1948 г. В него Левски“ постига първата си победа - 1:0 срещу „Локомотив“. По-нататък следват 3:0 срещу „Спартак“ от София, 1:0 в Пловдив срещу „Славия-Ченгелов“ (Локомотив Пловдив) и 3:2 във Варна срещу „Ботев“. Така „сините“ още в началото здраво заемат лидерска позиция и показват на всички, че имат най-сериозни намерения да се борят за изпуснатата титла през 1948 година.

Но в същото време, един друг отбор също реди победа след победа - „Славия“.

В V кръг програмата противопоставя двата тима един срещу друг. Чрез гол на Йордан Томов в 47-та мин. „сините“ дълго водят с 1:0, но в самия край на мача М. Николов („Славия“) изравнява. Така двата тима запазват равенството в точките.

Но още в следващия кръг след убедителна победа срещу бургаския „Любислав“ с 5:1, „Левски“ става едноличен лидер, тъй като „Славия“ губи с 0:2 от „Локомотив“.

С последвалите три победи в оставащите кръгове - 6:0 срещу „Марек“, 5:0 - „Бенковски“ Видин и 1:0 - „Септември“ при ЦДВ, „сините“ събират 17 точки от 18 възможни и оставят далеч зад себе си „Славия“ с 13 точки и варненския „Ботев“ с 12 точки. Така те остават да зимуват на върха спокойни. Но още през януари съставът им е застигнат от непредвидено бедствие. Поради ненавременна информация, на предварителен лагер сбор на проектонационалния отбор в Пловдив не се явяват Иван Димчев, Ангел Петров и новият титулярен вратар Спас Андреев, който пази вратата им цяла есен. За това те са наказани извънредно строго - да не играят по 5 месеца. Отива да отбива военната си служба Атанас Цанов и играе в „Септември“ при ЦДВ. Предвид напрегнатата състезателна програма през пролетта - едновременно мачове и за „А“ РФД, и за КСА, това поставя допълнителни проблеми пред тима. Но Шомлай взема навременни мерки - възвърнати са състезателните права на Апостол Соколов, а Амедео Клева е преквалифициран в централен защитник. Но основното си остава отличната предсезонна подготовка на тима.

На 17 март 1949 г. в първия пролетен кръг „Левски“ просто разгромява „железничарите“ от София с 4:0 и нищо не е в състояние до края да спре победния му марш. Междувременно в началото на април започва турнирът за КСА. В него освен десетте отбора от „А“ РФД участват и победителите в областните турнири.

Първите противници на „Левски“ са от по-ниска класа и той леко ги преодолява - 4:1 срещу „Спартак“ от Пазарджик и 7:0 срещу „Рудничар“ (сега „Миньор“) от Перник. На полуфинала обаче трябва да се преодолее „Славия“. Вече с изтърпелия наказанието Иван Димчев, „Левски“ съвсем стабилизира защитата си и въпреки упоритата съпротива на „белите“ побеждава с 1:0.

На 8 май 1949 г. е финалният мач за КСА. Срещу „сините“ излиза ЦДНВ (така е преименуван „Септември“ при ЦДВ), преодолял на 1/2-финала „Септември“ от Плевен с 6:4. И отново стадион „Юнак“ се пука по шевовете - 35 хиляди зрители, а почти още толкова не могат да намерят билети за мача. Голямата борба започва по-щастливо за „армейците“, които откриват резултата чрез Cт. Стефанов още през първото полувреме. Цели 35 минути през втората част „Левски“ атакува непрекъснато, но гол няма и няма. И когато първите най-нетърпеливи зрители вече започват да напускат стадиона, след фаул, бит от Васил Спасов, топката попада в халфа Костадин Георгиев и той с отмерен удар изравнява - 1:1.

В двете продължения по 15 мин., ако не се брои един удар на Борислав Цветков в гредата, не се случва нищо интересно.

След една седмица мачът се преиграва. Двата тима излизат в малко променени състави. В тима на „сините“ вместо Стефан Методиев играе Атанас Динев и вместо Димитър Дойчинов - Ангел Петров. И пак още в първото полувреме „армейците“ откриват резултата - 1:0. A когато в началото на втората част покачват и на 2:0, малцина вярват, че „Левски“ ще спаси този път мача. Тогава по думите на покойния халф на „Левски“ и участник в този мач Ангел Петров - Чори в главни действащи лица се превръщат две големи личности - капитанът Васил Спасов - Валяка и лявото крило Арсен Димитров - Ацко. Първият се връща след втория гол от предни позиции в половината на Левски и след остра критика към защитниците с думите „Ей, какво правиме бе?“ си влиза в ролята на лидер и подвиква към всички останали: „Трябва да знаете едно - най-лесно се бие при 2:0. Сега ще ги победим с 3:2“. И много скоро, само за две минути - в 56-та и 58-та мин. нисичкият Арсен Димитров набързо изравнява.

И пак до края на 90-те минути двата тима нямат сили за нищо повече. Този път продължения няма, а мачът се преиграва за трети път още на следващия ден. Малко е да се каже, че интересът е небивал, огромен! За двубоя говори цяла България! И наистина за първи път, у нас на футболен двубой два мача не са достатъчни да определят победителя.

На 17 май 1949 г. съдията Стефан Данчев от Варна приканва пред претъпканите трибуни на стадион „Юнак“ за трети път двата отбора да излязат на терена. „Левски“ на този исторически мач излиза в следния състав: Апостол Соколов; Стефан Методиев (капитан) и Амедео Клева; Костадин Георгиев, Иван Димчев и Драган Георгиев; Борислав Цветков, Васил Спасов, Георги Кардашев, Георги Пачеджиев и Арсен Димитров.

Мачът започва със силен натиск на „армейците" и за трети път те първи се добират до успеха - 1:0 за ЦДНВ още в първите 45 минути. И пак втората част започва с традиционния щурм на „сините". Атака след атака, шут след шут. Но голът не идва. Изглежда този път поговорката: „Един път стомна за вода, два пъти ..." ще се потвърди. Не! В 78-та мин. след продължителен дрибъл Васил Спасов с неспасяем удар пак изравнява - 1:1.

Този гол още повече „отрязва краката“ на „армейците“. Те просто не издържат психически, те вече не вярват, че могат да победят. А без вяра, финален мач не се печели. Наистина, до края на редовното време нов гол не пада, въпреки силния натиск на „Левски“. Но в двете продължения неминуемото все пак става. В 113-та мин. след. невероятно поредно разбъркване пред вратата на ЦДНВ, коженото кълбо попада отново в краката на неумолимия екзекутор Арсен Димитров и той през куп от тела и крака го забива в мрежата - 2:1 за Левски София! Радостта и на терена и на трибуните е неописуема. За първи път в тpuтe мача „сините“ повеждат в резултата. Но постигнали това с невероятна воля и устойчивост, те сега знаят и да запазят резултата. Редките и обезверени атаки на ЦДНВ не могат да променят нищо. Така сребърно-кристалната купа за трети път отива у „сините“, милвана от ръцете на ветерана - капитан Стефан Методиев - Немски.

Много финали е играл „Левски“ и доста е печелил от тях, но няма по-тежък финал от този за Купата на Съветската армия през 1949 г. Общо трите мача продължават 330 минути, или пет и половина часа. Но и това не е нищо, ако помисли човек, че в трите мача „сините“ са в ролята на догонващи, като успяват в две от срещите да изравнят едва десетина минути преди края, а във втората среща дори ликвидират аванса на ЦЦНВ от два гола. У нас, поне досега няма подобен случай на такава твърдост и непримиримост в играта. Наистина, само играчи с невероятна воля и несломим дух могат да издържат и нервно, и физически на такова напрежение. Ето защо, имената на единадесетте от третия финален мач, заедно с Атанас Динев, Димитър Дойчинов, Ангел Петров и Любен Хранов, взели участие в първия и втория мач, трябва да бъдат записани със златни букви в почетната книга на „сините“!

Но успехът лека-полека отшумява и идва на ред последните пет мача за шампионата на страната. Големият аванс, който има „Левски“ го прави в очите на всички почти сигурен шампион, но прогнозите са си прогнози, а те трябва да се доказват. Програмата на „сините“ е повече от тежка - мачове със „Славия“ и ЦДНВ в София и три гостувания в провинцията - в Бургас, Дупница и Видин.

Естествено, най-важен е първият мач с втория в класирането „Славия“, който се играе на 27 май 1949 г. Голямо е желанието на „белите“ да се реваншират за загубата на полуфинала за КСА с 0:1 и същевременно да скъсят дистанцията go лидера. Но мачът прилича като близнак на полуфиналния. Пак само с един гол, отбелязан през първото полувреме, пак от Борислав Цветков, „Левски“ побеждава с 1:0. Така той става практически недостижим за „Славия“.

Независимо от това, в следващите три гостувания „сините“ постигат три победи: 1:0 в Бургас, 3:1 в Дупница и 3:0 във Видин. Последният мач срещу ЦДНВ е вече без значение и се играе чак след близо един месец, тъй като мачовете са прекъснати поради смъртта на министър-председателя Георги Димитров. Той завършва наравно - 0:0.

Така след 15 победи и само 3 равни мача, без нито една загуба „Левски“ събира 33 от 36 възможни точки при голова разлика 44:8 и става безапелационен шампион на страната за шести път. Вторият - ЦДНВ събира едва 24 точки, а трети е „Локомотив„ София с 21 точки.

Заедно с това „Левски“ за първи път поставя и два своеобразни рекорда. Първо, завършва шампионат без загубен мач, и второ, събира 33 точки от 18 мача, което прави близо 92 % от възможните точки.

Към това може да се добави, че в 18 срещи отбраната на „сините“ допуска само 8 гола, което прави средно по 0,44 гола на мач - също едно много добро постижение и отличен атестат за вратарите Апостол Соколов и Спас Андреев. Безпогрешният ход на „Левски“ в шампионата и турнира за КСА, довел до четвъртия „дубъл“ в неговата история (1942, 1946, 1947 и 1949 при което той остава непобеден общо в 24 мача в течение на 9 месеца му донася съвсем справедливо прозвището „Тимът без грешка“.

Краят на футболния сезон 1948/49 г. донася за съжаление една малко желана раздяла. Съгласно договора, си заминава унгарският треньор Режьо Шомлай. Има защо да съжаляват и ръководството, и публиката на „Левски“. Но никой не прави от това трагедия. Тимът остава, а на кормилото му е пак бай Иван Радоев. Наистина, напуска вече окончателно вратарят Апостол Соколов, престават да се състезават Стефан Методиев и Любомир Петров, но на тяхно място има достойни заместници.

Сто години ФК Левски