Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Сезон 1923/1924
Турнир М П Р З Г.Р. Т Класиране
Столично първенство 16 12 3 1 69:8 27 I място
Държавно първенство 2 1 1 0 7:0 - турнира не завършва
Треньор Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
П Р З П Р З П Р З М П Р З
Михаил Борисов - - - - - - - - - - - - -
Играч Шампионат Нац. купа Евротурнири Общо
М Г М Г М Г М Г
Симеон Янков 18 1 - - - - 18 1
Константин Мазников 17 12 - - - - 17 12
Кирил Йовович 17 12 - - - - 17 12
Иван Радоев 17 0 - - - - 17 0
Никола Мутафчиев 16 15 - - - - 16 15
Петър Иванов 15 0 - - - - 15 0
Цветан Генев 14 17 - - - - 14 17
Гено Матеев 14 0 - - - - 14 0
Димитър Мутафчиев 13 12 - - - - 13 12
Никифор Лозанов 12 0 - - - - 12 0
Александър Христов 12 0 - - - - 12 0
Димитър Дражев 10 0 - - - - 10 0
Кирил Петрунов 8 4 - - - - 8 4
Петър Константинов 4 1 - - - - 4 1
Васил Байнов 3 0 - - - - 3 0
Никола Петрунов 2 2 - - - - 2 2
Иван Генчев 2 0 - - - - 2 0
Никола Димитров 2 0 - - - - 2 0
Атанас Атанасов 2 0 - - - - 2 0
Борис Петрунов 1 0 - - - - 1 0

Сезон 1923/1924: Левски София в борба за столичната и държавната титла

Отборът на Левски София през сезон 1923/1924

В началото на есента „Левски“ връща визитата си на „Триколорул“ - Букурещ. Докато „Левски“ гостува в Букурещ, третото столично първенство по футбол вече е в разгара си. „Славия“ - предполагаемият главен съперник на „Левски" за титлата, стартира отлично, като постига три последователни победи.

Едва на 7 ноември „Левски“ играе първия си мач срещу ФК 13 и завършва само с 1:1. Изглежда историята от есента на 1921 г. започва да се повтаря. Следващият мач с „Раковски“ се печели с големия резултат 8:1. И тогава идва ред на най-интересната среща - „Левски“ - „Славия“. Тя се играе на 25 ноември. Съдия е чужденецът Ропас - тогава треньор на АС 23. Тесните трибуни на игрище „Юнак“ не могат да поберат желаещите да видят този мач. „Сините“ излизат с най-добрия си състав. Чрез два гола на отличния в този мач Константин Мазников „сините“ повеждат с 2:0, но скоро „Славия“ намалява на 1:2. Димитър Мутафчиев в 70-та минута слага венеца на победата - 3:1. Така „Левски“ излиза начело във временното класиране.

В следващия мач „Сокол“ е разгромен с 9:0! И тогава идва изненадата. С много променен състав и с излишно самочувствие левскарите губят от „Борислав“ с 0:1...

„Славия“ обаче не се шегува и печели мач след мач. Така въпреки трите последователни победи до края на есента - 10:1 - срещу „Спортклуб“, 6:0 срещу АС 23 и 1:0 срещу „България“, „сините“ с 13 точки и голова разлика 38:5 остават да зимуват на втора позиция, защото „Славия“ освен загубата си от „Левски“ печели останалите седем мача и събира 14 точки. Зимата не предлага кой знае какви удобства за подготовка, но в лагера на „сините“ всичко е под пара, още повече че главният съперник „Славия“ ангажира за треньор В. Щейскал - австриец, бивш играч на прочутия тогава „Рапид“ - Виена. Все по това време - през декември 1923 г. се основава и Българската национална спортна федерация (БНФС), която на 24 май 1924 г. става редовен член на ФИФА и подава заявка за участие във футболния турнир на Олимпиадата в Париж.

За да подготви своя първи национален тим, БНСФ ангажира за треньор австриеца Леополд Нич, който пристига в София още през март 1924 г.

БНФС обединява шестте регионални спортни федерации - Софийска, Тракийска, Северобългарска, Бдинска, Приморска и Югозападна и решава да проведе първото държавно футболно първенство. Право да участват в него добиват само шестте шампиона на регионалните спортни федерации. Това предварително изостря още повече спора за столичната шампионска титла. Официално пролетният спортен сезон се открива на 27 април 1924 г. с мача „Левски“ - „Ромкомит“ - Букурещ. Състезанието се ръководи от новоназначения треньор на българския национален отбор Леополд Нич. „Левски“ излиза с най-силния си, вече стабилизиран, състав и пред 15 000 зрители на столичния „Хиподрум“ (нещо невероятно за това време) спечелва с 2:0. Двата гола този път отбелязват лявото крило Кирил Йовович и десния инсайд Никола Мутафчиев. След този мач Леополд Нич определя състава на националния отбор - всички 16 души. В него влизат десет играчи от „Левски“. Петър Иванов - вратар, Александър Христов и Симеон Янков - защитници, Гено Матеев и Иван Радоев - полузащитници и цялото нападение на отбора - Димитър Мутафчиев и Никола Мутафчиев, Цветан Генев, Константин Мазников и Кирил Йовович. Всички те вземат участие в Олимпиадата в Париж, където България трудно губи от Ейре с 0:1 и отпада от турнира.

След завръщането си в София, само за 27 дни тимът на „Левски“ трябва да изиграе всичките си осем мача за столичното първенство. Другите тимове вече са преполовили своята турнирна програма.

На 23 юни в първия мач Левски“ трудно побеждава за втори път „България“ с 1:0 чрез гол на Константин Мазников. След това тимът постепенно набира сила и последователно се налага над „Спортклуб" с 1:0, „Сокол“ — 11:0 и ФК 13 - 2:0. По същото време и „Славия“ трупа точки, като реди победа след победа, Но най-неочаквано точно преди решителния мач с „Левски“ губи срещу АС 23 с 2:3. Така преди главния мач „Левски“ - „Славия“ „сините“ излизат с една точка аванс пред „белите“. Първото полувреме на дербито не се развива благоприятно за „Левски“. При една атака на „Славия“ защитникът на „Левски“ Симеон Янков спира с ръце влизащата във вратата топка и всички очакват дузпа. Но съдията Cm. Чобанов отсъжда гол. Така „Славия“ повежда с 1:0. След почивката левскарите се хвърлят в непрекъснати атаки и успяват да изравнят - 1:1. Този резултат запазва за „Левски“ лидерската позиция.

В останалите два мача „Левски“ не допуска изненада и с 27 точки и голова разлика 69:8 спечелва столичната шампионска титла. Така заедно с шампионите на останалите регионални спортни федерации - „Владислав“ Варна, „Черноморец“ - Бургас, „Орел“ - Враца, „Кракра“ -Перник, „Победа“ - Пловдив, „Левски“ добива право да оспорва първата титла - „държавен първенец“.

Мачовете за държавно първенство започват през септември 1924 г. и се играят по системата на елиминирането. По жребий „Победа“ Пловдив и „Владислав“ - Варна се класират направо за полуфинала.

Във Враца „Орел“ елиминира „Кракра“ с 1:0, а в Бургас „Левски“ лесно отстранява тамошния „Черноморец“ със 7:0.

Така за полуфинала се класират „Левски“ срещу „Владислав", а „Победа“ срещу „Орел“. Но докато в Пловдив „Победа“ се справя без усилия с явно по-слабите врачани, в София „Левски“ среща голяма съпротива от „Владислав“. Вярно, мачът се играе почти само на варненската врата, но крайният резултат след деветдесетте минути е 0:0.

Съгласно предварителния правилник на БНСФ трябва да се играят две продължения по 15 мин. Варненци обаче отказват да продължат, като се оправдават, чеса много уморени. Правилникът повелява при равенство да се играе нов мач на същия стадион и при същия съдия след 48 часа. Но още на другия ден гостите си заминават и след няколко дни съобщават на БНСФ, че са съгласни да играят нов мач, но само във Варна!

След дълги преговори, спорове и преписки БНСФ отстъпва още един път и се съгласява мачът да се играе във Варна, но при условие „Владислав“ да покрие натрупалите се дотогава разходи по провеждане на мачовете за държавно първенство. Варненци категорично отказват.

Вече е късна есен, заваляват първите снегове. На всички е ясно, че първото държавно първенство, поради твърдоглавието на ръководството на „Владислав“ и мекушавостта на БНСФ, няма да завърши.

Така биват ощетени както „Левски“, който мирно чака изхода от словесния двубой БНСФ - „Владислав“ и е съгласен с всички решения на спора, така и пловдивския „Победа“, който в честна битка вече е стигнал до финала.

България през 1924 г. остава без официален футболен шампион!

Сто години ФК Левски