Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Александър Христов

Александър Христов (Шкубата)

Националност България
Роден -
Пост защитник
Юноша на -

Кариера в Левски

Сезон Шампионат Национална купа Евротурнири Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
1921/1922 10 0 - - - - 10 0
1922/1923 8 0 - - - - 8 0
1923/1924 12 0 - - - - 12 0
1924/1925 17 0 - - - - 17 0
1925/1926 9 0 - - - - 9 0
1926/1927 9 0 - - - - 9 0
1927/1928 4 0 - - - - 4 0
1928/1929 - - - - - - - -
1929/1930 1 0 - - - - 1 0
1930/1931 10 0 - - - - 10 0
1931/1932 8 0 - - - - 8 0
1932/1933 17 0 - - - - 17 0
1933/1934 10 0 - - - - 10 0
1934/1935 2 0 - - - - 2 0
Всички 117 0 - - - - 117 0

Успехи с Левски

Успехи Сезони
Шампион на България 1932/1933;
Носител на купата на България 1932/1933;

Вечна ранглиста по мачове

Всички турнири 111 място
Шампионат 72 място
Националната купа -
Евротурнири -

Александър Христов е роден на 31 май 1904 г. в София. Идва от секторния тим на „сините“ - „Скобелев“ през 1919 г. Неизменен партньор на Симеон Янков (Симето) в бековата двойка на Левски София в периода 1920 - 1934 г.

Висок, едър и на пръв поглед малко бавен, пасва като дялан камък в тима на „Левски“. Липсват му темпераментът и бързината на Симето, но в замяна на това се отличава с много добро пласиране и особено с играта при високите топки, където просто е непреодолим. За това спомагат както високият му ръст, така и феноменалният му отскок. Но главната му роля в двойка със Симеон Янков си остава умелото оставане в засада на противниковите нападатели. По това време футболният правилник повелява, че нападателите са в засада, ако пред тях няма поне двама противникови състезатели. Той е изнесеният малко по-напред защитник, от когото зависи кога и как да направи няколко крачки напред, за да попадне противникът в капана на засадата. Това Шкубата прави толкова точно и навреме, че просто в редица мачове отчайва противниците си. Кой знае, за това може би помага и професията му - зъботехник, където точността е неизменна необходимост.

Той служи вярно на „Левски“ цели 15 сезона и преживява оня знаменит миг на радост през октомври 1933 г., когато след финала за държавно първенство срещу варненския „Шипченски сокол“, спечелен с 3:1 поема като капитан на тима Царската купа в ръцете си. Именно след този мач той казва следното: „Дължа да изразя голяма благодарност на партньорите за високата дисциплина и демонстрираната игра. Най-сетне постигнахме наградата, към която толкова години протягахме ръце!“.

Това е венецът на бляскавата му кариера и след една година окачва футболните обувки на пирона. Дотогава изиграва повече от 106 шампионатни и 54 международни мача на тима. Столичен шампион е 5 пъти, а носител на купата „Улпия Сердика“ - 4 пъти. За националния „А“ тим има 7 участия.

Почина на 12 март 1992 г.