Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Полша Гурник (Забже)
Резерви
  • Жан Гомола
  • Райнер Кухта
  • Станислав Ошлизло
  • Хенрик Латоха
  • Йежи Горгон
  • Зигфрид Шолтишик
  • Ервин Вилчек
  • Алфред Олек
  • Ян Банаш
  • Влоджимеж Любански
  • Алойзи Дея
Гурник (Забже) Левски (София)

2:3 в първия мач

Голове домакин Голове гост
Михал Матиас
треньори

сряда, 18 март 1970 година

Купа на носителите на купи - 1/4 финал (втори мач)

Стадион "Шльонски", Хожув, ~ 90 000 зрители

Главен съдия: Ханс-Йоахим Вайланд (ФРГ)

  • няма
  • няма
  • няма
  • няма

Малко не достигна за отстраняването на Гурник

Въпреки че вече бе играл срещу „Бенфика“ и „Милан“ съответно в Лисабон и Милано, Левски София за първи път се изправи срещу близо 100 000 зрители, окуражаващи френетично своя отбор. Екзалтираната публика бе буквално „12-ият играч“ на „Гурник“. Мачът се игра на разкалян терен при силен вятър и дъжд. Домакините упражниха силен натиск, за да заличат минималния пасив, но дълго време срещаха упоритата съпротива на „сините“. Още малко и българите щяха да се оттеглят на почивката при нулево равенство. Но точно тогава, минута преди края, Любански използва моментно невнимание в защитата и откри резултата.

Георги Аспарухов - Гунди
Георги Аспарухов - Гунди

Този гол промени изцяло нещата, тъй като и при 1:0 поляците продължаваха напред в турнира поради вече влязлото в сила правило за удвояване на головете на чужд терен. Домакините обаче не се задоволиха с минималния аванс и продължиха да атакуват. Надмощието им донесе успех и когато Банаш увеличи на 2:0, те вече се виждаха крайни победители. Но само три минути по-късно след разбъркване пред полската врата топката попадна в Петър Кирилов и той отблизо намали разликата - 2:1 за „Гурник“. И при този резултат домакините продължаваха, затова „сините“ все по-опасно тръгнаха в атака, изоставяйки защитните варианти. Въпреки че до края имаше половин час, опитите на нашите да стигнат до втория спасителен гол останаха напразни. Накрая остана съжалението, че малко не достигна до полуфинала, но представянето на „Левски“ бе повече от достойно. Нека чуем отново Александър Костов: „Никога няма да забравя гостуването в Полша, което бе за мен последно в евротурнирите. Не взех участие в мача, но ме порази обстановката на стадиона в Хожув. Толкова оглушителен бе ревът на близо стоте хиляди фанатизирани фенове, че играчите ни не можеха да се чуят на няколко метра на терена. Стадионът просто кипеше като врящ котел и в такава наелектризирана атмосфера домакините спечелиха, като малко не ни достигна, за да запишем участие във и до днес мечтания европейски полуфинал. Останаха ми спомените, че съм играл срещу големи европейски отбори.“ След мача треньорът на „Гурник“ Матиас призна: „Пролича високата класа на „Левски“, който тук игра по-добре, отколкото в София.“ А полският вестник „Пшегльонд Спортови“ писа: „Гостите се оказаха по-добри познавачи на футболната специалност, отколкото у нас се очакваше.“ И това не бяха само задължителни комплименти, а заслужено признание за „сините“, които за първи път стъпиха на четвъртфиналното стъпало в европейските турнири.

„...Георги Аспарухов показа колко много футболът се доближава по красота и по сила на чувствата до симфониите на Бетовен!“ - това са думи, които легендарният Боби Чарлтън каза за Гунди след фамозния му гол на „Уембли“ в мача Англия - България 1:1 през 1968 г.

Когато българският футбол изгуби своя чародей в зловещата катастрофа на 30 юни 1971 г., чак тогава си зададохме въпроса какво сме загубили. Неговите последни голове за „Левски" в евротурнирите бяха двете му попадения срещу виенската „Аустрия" в София. За пет години в Европа Гунди изигра 12 мача, в които отбеляза 12 гола, или средно по един гол във всеки мач. По два пъти той се разписа във вратата на „Юргорден“ в София, „Бенфика“ в Лисабон, „Гурник“ в София и „Аустрия“ в София, а по веднъж прониза мрежите на „Бенфика“ в София, „Милан“ в Милано и в София, както и на „Вестманея“ в Рейкявик.

Левски - дългият път към Европа | Румен Пайташев