Левски София - резултати, класирания, футболисти, треньори, юноши, статистика по сезони

Георги Пачеджиев - треньор

Георги Пачеджиев (Чугуна)

Националност България
Роден -
Пост треньор
Юноша на -

Кариера в Левски

Сезон Шампионат Национална купа Евротурнири Общо
П Р З П Р З П Р З М П Р З
1956 - - - - - - - - - - - - -
1957 - - - - - - - - - - - - -
1958 - - - - - - - - - - - - -
1958/1959 - - - - - - - - - - - - -
1959/1960 - - - - - - - - - - - - -
Всички - - - - - - - - - - - - -

Мачове - Първи отбор

Сезон Дата Резултат
1959/1960 29.11.1959 Левски (София) 1:1 ЦСКА (София)
1958/1959 08.03.1959 ЦСКА (София) 0:1 Левски (София)
1958/1959 23.08.1958 Левски (София) 0:2 ЦСКА (София)
1958 06.07.1958 Левски (София) 2:2 ЦСКА (София)
1957 23.10.1957 Левски (София) 2:0 ЦСКА (София)
1957 28.08.1957 ЦСКА (София) 0:0 Левски (София)
1957 14.04.1957 Левски (София) 0:4 ЦСКА (София)
1956 01.08.1956 ЦСКА (София) 3:1 Левски (София)

Георги Пачеджиев е роден на 1 март 1916 г. в София. Първоначално играе в „Спортклуб“, София, с който е държавен шампион за 1935 г., а след това в АС-23, с който е носител на Царската купа през 1941 г. В Левски София се състезава от 1947 до 1949 г., общо 3 сезона, като участва в 37 шампионатни мача с 13 гола, 9 мача за Купата на страната с 4 гола и има 12 международни мача. С „Левски“ два пъти е шампион на България (1947 и 1949 г.), един път носител на Купата на страната (1949 г.) и един път - столичен шампион (1948 г.).

Има и 9 мача с 2 гола за „А“ националния отбор на България. По професия е строителен техник и поради това след 1950 г. играе за „Строител“ (София) до 38-годишна възраст. Прекъсва състезателната си кариера поради тежка контузия в края на 1953 г.

През 1954 г. завършва треньорска школа в Москва. Назначен е за треньор на юношеския национален тим. Достига с този отбор до финалите на юношеския турнир на УЕФА в Италия през 1955 г., където нашите побеждават Северна Ирландия с 5:1, Полша с 6:1 и дават равен мач с Испания - 2:2. С това заемат първо място в групата. По тогавашния регламент се играе само в групите, които са четири.

От 1956 г. поема тима на „Левски“ до 1959 г. и печели на три пъти Купата на страната (1956, 1957 и 1959 г.). С къртовски труд, въпреки мизерните условия на игрище „Динамо“, възражда тима на „сините“, в който налага редица млади състезатели от юношеския му тим.

Най-големият му успех е несъмнено участието на “А“ отбора на България в квалификациите за световното първенство в Чили през 1962 г. В битките между България и Франция нашите надделяват. След загуба в Париж, на реванша в София малко преди края на мача след гол на Христо Илиев (Патрата) България побеждава с 1:0. Допълнителният решителен мач е на 16 декември 1961 г. в Милано, французите отново са сломени с 1:0 след гол на Димитър Якимов. Така България за първи път достига до финалите на световно първенство.

Малкият Чугун (той бе висок само 160 см.) е голям треньор, а преди всичко един безумно влюбен във футбола човек. Който не вярва, да отиде до Централните софийски гробища, за да види какво пише на надгробния му паметник: „Футболът е моят живот. Да живее Цар Футбол“!

Почина на 12 април 2005 г.